Кървави книги-том 2

Започна да влачи умиращия по килима. Трябваше да се напъва до краен предел, а вече му прилошаваше от знойната жега в стаята след мразовития студ отвън. Старецът усети, че крайниците му треперят нервно. Скоро тялото му щеше да го предаде, щеше да се изтощи напълно и да припадне.

Не тук. За бога, само не тук.

Може би трябваше да остави Жак и да потърси телефон. Би било мъдро. Ще извика полицията… ще извика Катрин… може дори да намери някой в къщата, който да му помогне. Но това означаваше да зареже Солал в леговището на звяра, където можеше да бъде нападнат отново, а Луис изпитваше необяснимо желание да предпази мъжа и не искаше да го оставя сам. Измъчван от противоречиви чувства, неспособен да остави Жак, нито да го влачи дълго, той стоеше насред стаята и не правеше нищо. Да, така беше най-добре. Да не прави нищо. Беше твърде уморен, твърде слаб. Най-добре да не прави нищо.

Унесът му продължи безкрайно: стоеше неподвижен, вглъбен в противоречивите си чувства, неспособен да продължи в бъдещето, нито да се върне в опороченото си минало. Неспособен да си спомни. Неспособен да забрави.

Чакаше в полусън да настъпи краят на света.

Звярът се върна с шум и трясък, все едно пиян мъж се прибира у дома си, и отварянето на входната врата накара Луис да премине бавно към действие. Той завлече криво-ляво Жак обратно в гардероба, после се скри до него, като сложи безликата глава в скута си.

В стаята се разнесе женски глас. Може би друг се беше прибрал, не звярът. Но не: Луис го зърна през една пролука във вратата на гардероба; видя и младата червенокоса жена, която го придружаваше. Тя не спираше да бърбори, дрънкаше постоянно като дрогирана.

— Имаш още; о, сладък, о, скъпи, това е прекрасно. Виж ги само.

Ръцете на момичето бяха пълни с хапчета и тя ги тъпчеше в устата си като бонбони, радостна като дете на Коледа.

— Откъде ги взе? Добре, не ми казвай, щом не искаш, няма проблем.

И Филип ли правеше така, или маймуната беше откраднала хапчетата за собствени цели? Редовно ли прелъстяваше червенокоси проститутки с наркотици?

Дразнещото бърборене на момичето намаля, защото хапчетата започнаха да действат, упоиха я и я изпратиха в собствения ѝ свят. Тя започна да се съблича под хипнотизирания поглед на Луис.

— Толкова… е горещо… тук.

Маймуната също я гледаше, застанала с гръб към стареца. Какво изражение беше изписано на обръснатото лице? Похот ли имаше в очите или колебание?

Момичето беше прекалено слабо, но имаше хубави гърди. Младата ѝ кожа беше бяла, а зърната — розови като цветя. Тя вдигна ръце над главата си и се протегна, а перфектните глобуси се повдигнаха и леко се сплескаха. Маймуната се пресегна и подръпна нежно едното зърно, като взе да го върти между големите си тъмни пръсти. Момичето изстена.

— Искаш ли… да махна всичко?

Маймуната изсумтя.

— Не говориш много, а?

Тя изхлузи червената си пола. Остана само по пликчета. Легна върху леглото и се протегна пак, като се наслаждаваше на голото си тяло и на гостоприемната топлина на стаята. Не погледна нито веднъж към своя обожател.

Заклещен под трупа на Солал, Луис усети, че му прилошава отново. Краката му бяха изтръпнали напълно и не си чувстваше дясната ръка, която бе притисната към задната стена на гардероба. Искаше да се раздвижи, но не смееше да помръдне. Знаеше, че маймуната е способна на всичко. Кой знае какво можеше да стори — и на него, и на момичето, — ако откриеше присъствието му.

Вече го болеше всичко, а каквото не го болеше, се беше схванало. Кървящото тяло на Жак натежаваше все повече в скута му. Гръбнакът му крещеше за почивка и някой сякаш забиваше нажежени игли отзад във врага му. Агонията ставаше непоносима и Луис започна да си мисли, че ще умре в жалкото си скривалище, докато звярът прави любов.

Червенокоската изстена и Луис погледна пак към леглото. Маймуната беше мушнала ръка между краката ѝ и я обработваше, а тя се гърчеше.

— Да, о, да — повтаряше отново и отново момичето, докато любовникът ѝ сваляше бельото.

Луис реши, че гледката му идва в повече. Мозъчната му кора пулсираше, виеше му се свят. Това ли беше смъртта? Светлини в главата и вой в ушите?

Той затвори очи и любовниците изчезнаха, но нямаше как да заглуши звуците, които издаваха. Те продължиха да кънтят в главата му цяла вечност. Стонове, смях, кратки писъци.

Накрая — милостива тъмнина.

* * *