Кръвна линия

Аманда потръпна в мрака, молейки се този сандък наистина да се превърне в неин ковчег, да се задуши, преди да кацнат. По-добре това, отколкото да позволи момченцето й да понесе жестокостите, които го очакваха.

„… да запазиш тези образци живи…“

Ужасяващите думи я преследваха в тъмното — наред с въпрос, който не я оставяше на мира.

„Къде ме карат?“

16,00 ч.

Планините Кал Мадо, Сомалия

— Определено са я държали в този лагер — каза Грей в сателитния телефон, с който се бе свързал с централата на Сигма. — Кучето на Тъкър потвърди миризмата на Аманда, преди адът да се отприщи.

Правилно беше подбрал думите си. Взираше се в димящите остатъци от палатката и горящите джипове. Останалите от екипа му вземаха мерки никой от оцелелите противници да не представлява заплаха. Хеликоптерът на капитан Алдън беше кацнал на пътя с все още запален двигател, перките му се въртяха бавно. Британски лекар от екипа на Алдън се грижеше за крака на Джейн.

Ковалски следеше действията му със загрижена физиономия. Въпреки разликите в размерите и пола, двамата бяха като две капки вода. Плашеща мисъл. Женски Ковалски.

Грей използваше сателитния телефон от раницата на грамадния мъж. Не знаеше дали Пейнтър е получил бележката му и искаше да се обади колкото се може по-бързо.

— Но защо искате да запазите оцеляването на Аманда в тайна? — попита Грей. Жестоката заблуда още го озадачаваше. — Разбирам страха от изтичане на информация, но да държите президента и семейството му на тъмно… това сигурно ги убива.

— Така е, но онези от администрацията — ако заподозрат, че тя е още жива, ще настояват за пълно мобилизиране на всички сили, за да я открият. Виж какво се получи дотук. За доброто на Аманда трябва да ограничим максимално информацията.

Грей пое дълбоко дъх. Постъпката на директора определено беше дръзка, но брутално смислена, особено в светлината на собствените му подозрения. Сподели ги с Пейнтър.

— Директоре, почти съм сигурен, че случилото се тук е било нарочно аранжирано, за да се създаде впечатление, че Аманда е била убита.

— Защо мислиш така? — попита Пейнтър.

— Заради жената на леглото. Беше руса, с ръста и телосложението на Аманда. Съдейки по корема и утробата, тя също е била бременна, вероятно дори в същата седмица. Но още по-важното е, че под кислородната маска устата й беше кървава пихтия. Някой не е искал да познаят по зъбната картина, че овъглените останки не са на Аманда.

Пейнтър запази мълчание, явно обмисляше чутото.

— Дори набързо извършеното секцио насочва към същите заключения — каза Грей. — Страхували са се, че останките от плода няма да отговарят на онези, които са записани при прегледите на Аманда.

— Значи са извадили бебето. — Гласът на Пейнтър беше станал дрезгав от ужаса, който се бе разиграл тук.

— Именно. И са го премахнали, за да прикрият следите си. Освен това надуших гориво в чаршафите. Явно последният войник е подготвял останките. Искали са да са сигурни, че тялото ще изгори до такава степен, та да не може да бъде взета ДНК проба. Ние обаче ги сварихме неподготвени, преди да си свършат работата.

— Защо им е трябвало на похитителите да хвърлят толкова много труд? — попита Пейнтър, но въпросът му прозвуча така, сякаш го задаваше на самия себе си.

Грей все пак отговори:

— Явно искат всички да се откажат да я търсят. Ако светът мисли, че тя е мъртва, ловът приключва.

— Така е. Но се боя, че врагът ни е още по-умен.

— Какво искате да кажете?

— Помисли само. Знаели са, че приближаваме и ги принуждаваме да действат. Трябвало е да я преместят, но използваха ситуацията в своя полза. Като са инсценирали смъртта на Аманда, но същевременно постигайки и друга цел.

Грей се мъчеше да следва хода на мислите на директора. Знаеше какво беше сполетяло Пейнтър в Белия дом. И изведнъж разбра.

— Врагът е успял да хвърли вината за смъртта на Аманда върху нашата операция.

— Поне отчасти.

Когато Грей си помисли кой би могъл да има подобна цел, кръвта му се смрази. Съществуваше само една организация, която мразеше до такава степен Сигма.

— Директоре, да не би да намеквате, че Гилдията по някакъв начин има пръст в отвличането на Аманда?

Полезрението му се стесни, представи си ковчега на майка си, спускан в студената земя.

— Командир Пиърс, не можем да бъдем сигурни. Но така или иначе, Сигма получи сериозна синина — ако не и фатален удар.

Грей знаеше, че именно това бе целта на Гилдията от години. Неведнъж се бяха опитвали да унищожат Сигма, веднъж дори бяха предприели атака срещу централата им.

Затвори очи.

„Нима съм играл точно по свирката им и съм им свършил черната работа?“

— Какво ще правим? — попита той.

— Целта на мисията ви си остава същата. Да откриете Аманда. В момента само това е от значение.

Грей потисна гнева, пламнал в гърдите му. Прокара енергично пръсти през косата си, от което изгореният му гръб запротестира. Директорът беше прав. Трябваше да продължи мисията, което означаваше отговор на най-важния въпрос относно Аманда.

Откъде да започне търсенето?

Пейнтър зададе същия въпрос на глас.