Кръвно обещание

Не можех да повярвам. Този тип беше увил ръцете си около Виктория преди тридесет секунди, а сега се опитваше да крои планове с мен, незабавно щом тя напуснеше града. Бях отвратена и трябваше да се въздържа от това да направя някоя глупост.

— Съжалявам, но не мисля, че ще бъда достатъчно дълго наоколо.

Имах впечатлението, че жените не му отказваха често. Той въздъхна и започна да протестира, но Виктория се обърна и отново го прегърна. Той ме зяпаше още няколко объркани секунди и след това прехвърли вниманието си върху нея, усмихвайки се и впускайки чара си. Тя изцяло му се отдаде и докато двамата се опитваха да ме включат в разговора им беше ясно, че бяха тотално погълнати един от друг. Ролан може и да беше заинтригуван от мен, но за момента тя бе лесна мишена — и нямаше да бъде валидна дълго време. Почувствах отвратено раздразнение отново. Колкото повече стояхме там, толкова повече осъзнавах какво става. Всички хора влизаха вътре, където имаше момчета морои и момичета дампири. И момичетата бяха облечени като Виктория. Това беше дупка за кървави курви. Изведнъж тайният свят на дампирите в Бая беше разкрит.

Мразех това. Не исках нищо повече от това да се разкарам от там. Не, почакайте. Не исках нищо повече от това да се разкарам от там и да замъкна Виктория далеч, дори ритаща и крещяща. Ролан бе мръсник без съмнение и не я исках близо до него. Щом тук се опразнеше нямаше да стоят на алеята цяла вечер. Искаха да влязат вътре и да правят неща, само един Бог знаеше какви.

— Виктория, — казах аз, стараейки се да бъда разумна, — сигурна ли си, че не искаш да се прибереш вкъщи и да излезем? Искам да кажа, няма да те видя утре.

Тя се поколеба, след което поклати глава.

— Няма да мога да видя и Ролан. Но ти обещавам, че ще дойда те видя веднага, щом се прибера по-късно. Ще стоим цяла нощ. На мама няма да й пука.

Не знаех какви други протести да направя. Раздразнителността на Ролан за това, че му отказах започваше да си личи. Той искаше да влезе вътре. Питах се какво ли е там вътре… дансинг? Спални? Вероятно бих отишла с тях, за да се уверя сама, въпреки че не бях облечена подходящо, е, разсъблечена бе по-вярно за случая. Все пак не можех да се накарам да го направя. Цял живот ми беше казвано за кървавите курви и защо техният начин на живот бе грешен. Не знаех дали Виктория ще се превърне в такава — и се надявах да не се, — но нямаше начин да стъпя там. Беше въпрос на принципи. Наблюдавах с натежало сърце как влизат, питайки се в какво оставих приятелката си да влезе. Да я гледам в тази ултра тясна рокля, опиянена от него, изведнъж ме накара да преоценя всичко. Колко много от този спокоен живот в Бая беше преструвка? Беше ли Виктория — момичето, което ме нарече сестра — настина човекът, който смятах, че е? Смутена се обърнах, за да се запътя към вкъщи и почти налетях на Ейб. Отново.

— Какво, по дяволите? — възкликнах аз. Той бе облечен в смокинг тази вечер и в допълнение с връзки и сребрист копринен шал. — Следиш ли ме? — Глупав въпрос. Разбира се, че ме следеше. Надявах се, че официалният му вид означава, че нямаше да ме дразни тази вечер. Пазителите му бяха еднакво добре облечени. Случайно се зачудих дали място като това имаше нещо общо с нелегалните му бизнес дела. Дали беше трафикант на кървави курви? Невероятно, но като виждах толкова много такива момичета не ми се виждаше малко възможно. Ейб ме дари с онази негова изнервяща усмивка.

— Виждам, че приятелката ти ще има интересна вечер. Нямах си и идея, че Виктория има толкова прекрасни крака. Сега всички знаят, благодарение на тази рокля.

Стиснах юмруци и се наклоних към него.

— Да не си посмял да говориш за нея по този начин, старче.

— Не съм казал нищо, което да не е очевидно и за другите. Скоро ще стане очевидно и за Ролан.

— Не знаеш нищо за тях! — и все пак не повярвах на собствените си думи, не и след като ги видях да се оттеглят заедно. Ейб, както можех да предположа, знаеше какво си мисля.

— Всички тези момичета казват, че няма да им се случи. Но винаги се случва. Това ще се случи и с теб, ако останеш.

— О, ето отново, — рекох подигравателно. — Знаех си, че трябва да последва заплаха. Частта, в която ми нареждаш отново да напусна страната или иначе лоши, ама много лоши неща ще последват.

Той посочи вратата, към която се запътваха още морои и дампири.

— Дори не ми трябва да правя нещо лошо. Ще го направиш по собствено желание, оставайки тук. Пропиляваш живота си, тичайки с поръчки за Олена Беликова. Сборните вечери ще се превърнат в най-вълнуващото нещо в живота ти.

— Те са добри хора, — изръмжах. — Не им се подигравай.

— О, не отричам това. — Той оправи сребристия си шал. — Те са добри хора. Но те не са твои хора. Това е фантазия. Ти се заблуждаваш. — Той бе непоклатим сега. — Твоята скръб те изпрати тук. Мъжът ти бе откъснат далеч от теб, а ти се откъсна от старите си приятели. Опитваш се да го превъзмогнеш, убеждавайки се, че това е твоето семейство, че това е твоят дом. Но не са. Не е така.