Читаем Кръвно обещание полностью

— Не зная. С доста хора се срещнах в Русия. — Можеше да е изпратено от Олена, Марк или Сидни. Ала… нещо, което не можех съвсем добре да обясня, ме накара да настръхна.

Разкъсах колета от едната страна и бръкнах вътре. Ръката ми напипа нещо студено и метално. И още преди да го извадя, вече знаех какво е. Сребърен кол.

— О, Господи — ахнах.

Завъртях сребърния кол и опипах с пръста си гравирания геометричен орнамент по дръжката му. Нямаше съмнение. Беше единствен. Това бе сребърният кол, който бях взела от хранилището на Галина. Същият, с който…

— Защо някой ще ти изпраща сребърен кол? — попита Лиса.

Не й отговорих, а вместо това извадих следващото, което бе в колета — малка пощенска картичка. На нея, с почерк, който ми беше до болка познат, бе написано:

Забравила си още един урок: никога не обръщай гръб, докато не се увериш, че врагът ти е мъртъв. Изглежда, ще трябва да преговорим отново този урок при следващата ни среща — която ще е скоро.

С любов:

Д.

— О — простенах, като едва не изпуснах картичката. — Това не е на добро.

За миг светът се завъртя и затворих очи, за да поема дълбоко дъх. За стотен път си припомних събитията от нощта, в която избягах от Дмитрий. Всеки път емоциите и вниманието ми се концентрираха върху изражението на лицето му, когато го прободох, върху тялото му, падащо в черната вода. Сега обаче вниманието ми се съсредоточи върху подробностите от схватката. Припомних си как той в последната минута се отдръпна леко — точно когато забих сребърния си кол в сърцето му. В първия момент си бях помислила, че не съм го забила достатъчно дълбоко — докато не видях лицето му да се отпуска и сетне да пада.

Но явно наистина не бях забила сребърния кол достатъчно силно. Първоначалният ми инстинкт се оказа верен, но събитията се развиха твърде бързо. Той е паднал… и после какво? Дали сребърният кол се е разхлабил и от самосебе си се е извадил? Или той го е изтръгнал от гърдите си? А може би просто е изхвръкнал при удара с водата?

— Всички тренировки с чучелата се оказаха напразни — промълвих, като си спомних как Дмитрий ме заставяше отново и отново да забивам кола между ребрата право в сърцето.

— Роуз! — възкликна Лиса. Имах чувството, че не викаше името ми за пръв, път. — Какво става?

Най-важният удар в живота ми… и се бях издънила. Какво ще стане сега?

Изглежда, ще трябва да преговорим отново този урок при следващата ни среща — която ще е скоро.

Не знаех какво да чувствам. Отчаяние, задето не бях освободила душата на Дмитрий и не бях изпълнила обещанието, което му бях дала? Облекчение, че не съм убила мъжа, когото обичах? И винаги, винаги все същият въпрос: щеше ли да ми каже, че ме обича, ако разполагахме само с още няколко мига?

На нито един от тези въпроси нямах отговор. Емоциите ми бушуваха до полуда. Трябваше да ги овладея и да анализирам какво знаех засега със сигурност.

Първо: два месеца и половина. Бях обещала на майка си два месеца и половина. Никакви действия дотогава.

Междувременно Дмитрий беше още там, още беше стригой. И докато бродеше на воля из света, за мен нямаше да има покой. Нищо не беше приключено. Отново сведох поглед към пощенската картичка и разбрах, че няма да намеря вътрешно спокойствие, ако се опитвам да го пренебрегна. Разбрах скритото послание в картичката.

Този път Дмитрий идваше за мен. И нещо ми подсказваше, че бях проиграла шанса си да се превърна в стригой. Той идваше, за да ме убие. Какво ми бе казал, когато избягах от имението? Че на този свят няма място и за двама ни?

И все пак може би бихме могли…

Като не отговорих веднага на въпроса й, тревогата на Лиса се засили още повече.

— Лицето ти ме плаши. За какво мислиш?

— Вярваш ли във вълшебни приказки? — попитах и я погледнах в очите. Но докато изричах тези думи, си представих неодобрението на Марк.

— Какви… какви вълшебни приказки?

— От онези, заради които вероятно не си струва да си похабяваш живота.

— Не разбирам — призна ми тя. — Съвсем се обърках. Кажи ми какво става. Какво мога да направя?

Два месеца и половина. Трябваше да остана тук два месеца и половина — струваше ми се цяла вечност. Но обещах на майка си, че ще остана. Освен това не желаех да действам прибързано, не и когато залогът е толкова висок. Обещания. Бях затънала в обещания. Дори и на Лиса бях обещала нещо.

— Наистина ли преди малко говореше сериозно? Че искаш да тръгнеш с мен на следващата ми мисия, колкото и да е откачена? Независимо от всичко останало?

— Да. — Нямаше капка несигурност или колебание в отговора й, нито трепване в уверените й зелени очи. Аз, разбира се, се запитах дали ще се чувства така и по-късно, когато разбере какво съм намислила.

Перейти на страницу:

Похожие книги

"Алхимик"-" Ветер". Компиляция. Книги 1-19 (СИ)
"Алхимик"-" Ветер". Компиляция. Книги 1-19 (СИ)

АЛХИМИК: Герой сбегает из умирающего мира, желая прожить обычную, спокойную жизнь. Но получится ли у него это. В прошлом мире хватало угроз. Но и новому есть, чем неприятно удивить. Герою предстоит разобраться, куда он попал, а потом найти, что противопоставить новым вызовам. ВЕТЕР:  Ему 18, он играет в игры, прикидывает, в какой институт поступать и не знает, ради чего живет. Катится по жизни, как и многие другие, не задумываясь, что ждет впереди. Но в день его рождения во дворе случается трагедия. Мать, сестра, десятки других людей - мертвы странной смертью. Словно этого мало, перед глазами появляется надпись "Инициализация 36%". А дальше... Дальше начинается его путь становления.   Содержание:   АЛХИМИК: 1. Алхимик 2. Студент 3. Инноватор 4. Сила зверя 5. Собиратель 6. Выпускник 7. Логист 8. Строитель 9. Отец   ВЕТЕР: 1. Искатель ветра 2. Ветер перемен 3. Ветер бури 4. Ветер войны 5. Ветер одиночества 6. Ветер странствий 7. Ветер странствий. Часть 2. Между миров 8. Грани ветра 9. Князь ветра 10. Ветер миров                                                                                

Роман Романович

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Боевая фантастика