Читаем Кръвно обещание полностью

— Алхимиците се появяват само когато има неприятности, а ти винаги се забъркваш в такива. Бъди внимателна. Те са религиозни фанатици.

— Доста силно казано. — Сидни не ми приличаше на фанатичка.

— Само не им позволявай да те спечелят за каузата си. — Намигна ми. — Харесвам грешницата в теб.

Понечих да му кажа, че навярно Сидни и без това смята, че съм изгубена кауза и не подлежа на спасение, но той сложи край на съня и отново заспах. Но вместо да се върна в съня си, аз се събудих. Влакът потракваше успокоително, докато пътувахме през руската земя. Лампата за четене все още бе включена и светлината й ми се стори твърде ярка за сънените ми очи. Протегнах се, за да я изгася и забелязах, че леглото на Сидни е празно. Вероятно е в банята, помислих си. Все пак се притесних. Тя и групата й алхимици си оставаха мистерия за мен и изведнъж ми хрумна, че може да има някакъв зловещ план. Дали не е отишла да се срещне с някой от тайните си началници? Реших да я намеря.

Естествено нямах представа къде би могла да се намира в този голям влак, но логиката никога досега не е била пречка за мен. Нямаше причина и сега да ме спре. За мое облекчение, след като нахлузих обувките си и излязох в коридора, установих, че не е нужно да я търся много надалеч. По дължината на коридора имаше прозорци със същите пищни завеси, както в купето. Сидни стоеше пред един от тях с гръб към мен, наметнала одеяло на раменете си и вперила поглед навън. Косата й бе разрошена от съня и не изглеждаше толкова блестяща на мъждивата светлина.

— Хей — подех нерешително. — Добре ли си?

Тя се извърна леко към мен. Едната й ръка придържаше одеялото, а другата си играеше с кръста на шията й. Спомних си коментарите на Ейдриън за религията.

— Не мога да спя — отвърна тя рязко.

— Заради… заради мен ли?

В отговор тя отново се извърна към прозореца.

— Виж — започнах, чувствайки се безпомощна. — Ако има нещо, което мога да направя… искам да кажа освен да прекратя това пътуване…

— Ще се справя — прекъсна ме тя. — Просто всичко това е наистина странно за мен. През цялото време ми се налага да се оправям със себеподобните ти, но май не мога да се справя с теб, нали?

— Можеш да се настаниш в отделно купе, ако това ще ти помогне. Можем — да намерим стюарда, аз имам пари, за да доплатим.

Тя поклати глава.

— Става дума само за два дни.

Не знаех какво друго да кажа. Присъствието на Сидни създаваше голямо неудобство в моя план, но не исках тя да страда. Докато наблюдавах как си играе с кръста, се опитвах да измисля нещо успокоително. Евентуален разговор относно възгледите ни за Бог може би щеше да ни сближи, но някак си не ми се вярваше, че ако й споделя за ежедневните си спорове с Бога и съмненията си в последно време относно Неговото съществуване, наистина ще ми помогне да се отърся от репутацията си на дяволско-изчадие-на-мрака.

— Добре — казах накрая. — Кажи ми, ако промениш решението си.

Върнах се в леглото и заспах изненадващо бързо, въпреки тревогите, че Сидни може да остане през цялата нощ в коридора. Все пак, когато се събудих на сутринта, тя се бе свила в леглото си, потънала в дълбок сън. Очевидно умората бе надвила дори страха й от мен. Станах тихо и съблякох тениската и шортите, с които си бях легнала. Умирах от глад, а и реших, че Сидни навярно ще спи по-дълго, ако не съм наоколо.

Ресторантът се намираше в съседния вагон и сякаш беше излязъл от някой стар филм. Елегантните тъмночервени покривки върху масите, месинговата украса и тъмно дърво, сребърните прибори и чаши от цветно стъкло придаваха на мястото старомодна атмосфера. Приличаше повече на ресторант, който бих могла да открия по улиците на Санкт Петербург, отколкото на вагон-ресторант. Поръчах нещо, което смътно напомняше на пържена филийка, но имаше сирене отгоре. Сервираха ми го с наденица, която явно навсякъде беше еднаква.

Тъкмо привършвах, когато се появи Сидни. Когато я видях за пръв път, реших, че елегантните й панталони и блуза са заради „Найтингейл“. Но скоро открих, че това е обичайният й стил на обличане. Според мен беше една от онези, които нямат в гардероба си тениски и джинси. Миналата нощ в коридора имаше неугледен вид, но сега бе облечена в спретнати черни панталони и тъмнозелен пуловер. Аз носех джинси и ватирана блуза с дълги ръкави и се почувствах направо развлечена до нея. Косата й бе старателно сресана и пригладена, но при все това изглеждаше леко разрошена. Подозирах, че винаги има такъв вид, колкото и да се стараеше. Аз бях вързала моята на стегната конска опашка. Тя седна срещу мен и когато сервитьорът приближи, си поръча омлет на чист руски.

— Откъде го знаеш? — попитах я.

— Кое, руския ли? — Тя сви рамене. — Трябваше да го науча още като малка. Както и още няколко други езика.

Перейти на страницу:

Похожие книги

"Алхимик"-" Ветер". Компиляция. Книги 1-19 (СИ)
"Алхимик"-" Ветер". Компиляция. Книги 1-19 (СИ)

АЛХИМИК: Герой сбегает из умирающего мира, желая прожить обычную, спокойную жизнь. Но получится ли у него это. В прошлом мире хватало угроз. Но и новому есть, чем неприятно удивить. Герою предстоит разобраться, куда он попал, а потом найти, что противопоставить новым вызовам. ВЕТЕР:  Ему 18, он играет в игры, прикидывает, в какой институт поступать и не знает, ради чего живет. Катится по жизни, как и многие другие, не задумываясь, что ждет впереди. Но в день его рождения во дворе случается трагедия. Мать, сестра, десятки других людей - мертвы странной смертью. Словно этого мало, перед глазами появляется надпись "Инициализация 36%". А дальше... Дальше начинается его путь становления.   Содержание:   АЛХИМИК: 1. Алхимик 2. Студент 3. Инноватор 4. Сила зверя 5. Собиратель 6. Выпускник 7. Логист 8. Строитель 9. Отец   ВЕТЕР: 1. Искатель ветра 2. Ветер перемен 3. Ветер бури 4. Ветер войны 5. Ветер одиночества 6. Ветер странствий 7. Ветер странствий. Часть 2. Между миров 8. Грани ветра 9. Князь ветра 10. Ветер миров                                                                                

Роман Романович

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Боевая фантастика