Кръвта на богомолката

— Че, по-сериозен не съм бил в живота си — каза той. — Ти беше в Даракион. И видя. Аз те накарах да видиш. Знаеш за какво става въпрос. Трябва да ми повярваш.

— Аз ти вярвам, но… нали не си въобразяваш, че просто ще идете там и ще намерите Сцилис да си седи с кутията и да ви чака? Имперското присъствие в Джерез може и да е „символично“, но градът все пак е в границите на Империята.

— Значи ще си вземем водач — каза простичко молецът.

Че неохотно плъзна поглед към Талрик. Беше прекарала известно време в плен и при него, и при Гавед, и беше успяла да избяга и от двамата, преди пленничеството й да премине границата на поносимото. Но с това приликата между двамата свършваше. У Гавед Че съзираше някаква почтеност, която й подсказваше, че осородният наемник сигурно не би се поколебал да я предаде на лоши хора срещу заплащане, но самият той не би я наранил. За разлика от него, Талрик просто бе отложил разпита й, но ако Че не беше избягала, рано или късно щеше да я предаде на своите занаятчии, които да я опнат на масата за изтезания. И щеше да го направи без угризения и без лоши чувства — просто воден от желязното си чувство за дълг.

Стенуолд отвори уста за поредното от обичайните си категорични възражения, но по лицето му личеше, че не е сигурен дали да си на имперска територия без водач е по-лошо, отколкото да си там с такъв.

— Ако дойде с нас, аз ще имам грижата да го наблюдавам — предложи услугите си Тисамон, — а той знае какво ще му се случи, ако ни предаде. Няма такова място в Империята или извън нея, където да се скрие от мен.

— Аз също ще го държа под око — добави Че.

— Не — каза Ахеос. Понеже беше сигурна, че Стенуолд ще й забрани, Че го изгледа с негодувание, преди да съобрази, че е проговорил друг. — Най-много теб бих искал за свой спътник — каза й молецът, — и ти го знаеш. Но тази задача не е подходяща за теб. Притворство и пълна секретност, Че. Колкото по-малка е групата ни, толкова по-големи са шансовете ни за успех. Намираме кутията по най-бързия начин, прибираме я с един удар и се връщаме. Няма да те замеся в това, както не бих замесил Стенуолд или мравкородния Балкус.

— Но… — Че изглеждаше наполовина ядосана, наполовина съкрушена.

— Чичо ти ще ти намери друга задача, убеден съм — увери я Ахеос. — Работа има за всички ни, че и отгоре. Аз съм на път да го лиша от Тисамон и Тиниса, двама от най-доверените му съюзници, и… майстор Трудан, знам, че ви е трудно да разберете защо го правя, но е важно, повярвайте ми. Тисамон се съгласи да дойде с мен, разбрах, че и Тиниса се е съгласила. Ще ни дадеш ли и Талрик? Бил е високопоставен имперски шпионин и като такъв знае как да изрови информация, до която ние не бихме имали достъп на имперска територия.

Стенуолд хвърли поглед към бившия майор от Рекеф, който следеше нащрек разговора.

— Вярвам, че умея да преценявам сравнително добре хората — каза той. — От близо две десетилетия съм в шпионския бизнес и това ми дава правото да твърдя, че имам сравнително добър усет за хората. Нямам ти доверие, Талрик, и бих предпочел Тисамон да те убие още сега вместо да поема риска на евентуално предателство от твоя страна. А знам, че ще се опиташ да ни предадеш.

— Значи знаеш за собственото ми бъдеще повече, отколкото знам аз — каза непреклонно Талрик. — В какво да ти се закълна? Ти кажи, защото аз загубих всичко ценно, в което се кълнях преди.

— Гавед. — Стенуолд се обърна към осородния в другия край на масата. — Ела да поговорим. — Стана и се отдалечи, така че шепотът му да не стигне до другите. Гавед се надигна, хвърли предпазлив поглед на Тисамон и го последва. Стенуолд го огледа от глава до пети и си отбеляза наум дългото палто от здрава кожа, нашарено с кръпки и нескопосани шевове, също белега от изгаряне на лицето и сгърбените рамене, така нетипични за войнолюбивата раса на осите.

— Значи си наемник, казваш?

— Опитвам се.

— Сигурно не ти е лесно да си осороден наемник в границите на Империята.

Гавед го изгледа, после сведе очи.

— Така е. А и наистина върша неща срещу имперско заплащане, неща, които са твърде дребни за Рекеф или твърде деликатни за армията. Но работя и за други, майстор Трудан, частни поръчки за всеки, който може да плати — проследяване, лов на глави, издирване.

— Цениш свободата си?

— Ценя я високо, защото е дефицитна стока.

Стенуолд поклати глава.

— Не ми беше хрумвало, че една оса може да е точно толкова затворник на Империята, колкото и нейните роби. — После отново срещна изпълнения с подозрение поглед на Гавед. — Имам поръчка за теб.

— Искате да ви намеря онази кутия?

Стенуолд го наблюдаваше зорко, следеше всяко мигване на очите му.

— Останах с впечатлението, че познаваш района.

— По-добре от всеки друг, като се изключат местните. Моят занаят се търгува добре там.

— Ще ти платя една част сега, останалото по-късно. Вярвам, че ще останеш доволен от заплащането. Искам да тръгнеш с тях, да им помагаш и най вече да държиш Талрик под око.

— Значи ми имаш доверие?