Кръвта на богомолката

— И да е тя, и да не е — каза Тисамон, — време е да действаме. — Незнайно как сърповидното острие се беше материализирало на ръката му, макар че допреди миг богомолкородният дори не си беше стегнал ръкавицата. Нощта бълваше безумни представи, които нашепваха „магия“ в ушите на Талрик. Тази нощ би могъл да повярва във всичко.

Погледна отново мухородния — Сцила, която тъкмо приключваше изложението си. Освен богомолката тук всички бяха невъоръжени. И освен Талрик, разбира се, който никога не оставаше невъоръжен. Усещаше напрежението на Тисамон зад гърба си.

„Нека богомолката поеме основния удар“ — реши той и също се напрегна в очакване на хода му.

Ход имаше, но не го направи Тисамон.

Осородната, чиято самоличност Талрик така и не разбра нито тогава, нито по-късно, изкрещя команда и шестима мъже се втурнаха напред от различни посоки. Допреди миг всички те се държаха като самостоятелни купувачи или като част от ескорта на други колекционери, но сега се задействаха като един, наизвадиха ножове и хукнаха към подиума.

„И друг освен нас иска да вземе наградата, без да плати цената.“

Не беше нужно да дава сигнал. Тисамон вече беше скочил напред, като събори в движение един бръмбаророден колекционер. Сърпът улови светлика на лампите и се заби в гърба на първия нападател. Мъжът се строполи, а Тисамон го прескочи, без да забавя крачка. Друг от нападателите се боричкаше с телохранител от навалицата, който явно беше решил, че атаката е насочена към неговия господар. Трима бяха стигнали до подиума, но единият вече лежеше на пода, пронизан от местната охрана, която Сцила беше наела.

Мухородният — досущ като Сцила в стойката, но съвсем различен във всичко друго — се метна напред точно когато първият нападател, бръмбаророден мъж, понечи да скочи на подиума. На Талрик му се стори, че посяга към мъжа с гола ръка, но когато я дръпна, в ръката имаше нож, а мъжът се строполи назад. А после мухородният забеляза Тисамон.

Талрик видя, наистина видя как лицето й се размаза за миг, било защото Сцила позна Тисамон, било защото паяците, при цялото им демонстративно презрение, все още сънуваха кошмари за яростния богомолкороден воин, който рано или късно ще потърси мъст.

Двама от водомерските й телохранители понечиха да спрат Тисамон — защитени от ризници с метални люспи и с къси мечове в ръце, — но той ги уби толкова бързо, че Талрик видя кажи-речи само резултата. Трети погина от жилото на Гавед, което той запрати над тълпата. Хаосът наоколо придобиваше заплашителни размери. Някои от колекционерите — по-умните — бързаха да се качат на лодките си, други насъскваха охраната си срещу подиума или срещу онези, които го нападаха. Тиниса си пробиваше с лакти път през тълпата, за да вземе кутията веднага щом Сцила падне. Талрик размаха криле да се откъсне от мелето. Болката в хълбока се обади отново, но той стисна зъби — трябваше да си осигури чиста позиция за стрелба.

А после въздухът изведнъж се оказа пренаселен. Талрик видя поне десетима осородни войници да се появяват откъм езерото, миг по-късно към мелето заваляха енергийни жила. Неколцина от новодошлите кацнаха на подиума близо до Тисамон, но той ги уби още преди да са осъзнали грешката си. Тиниса елиминира друг — намушка го в гърба между плочките на бронята с нож, който беше взела от някого. Талрик усети как дланта му се сгорещява, но така и не произведе залп.

„Те все още са мои сънародници“ — помисли си. А и тази нощ имаше други сметки за уреждане.

Сцила се беше изтеглила назад и продължаваше да отстъпва, като на моменти губеше контрол над формата си и очертанията й се размиваха. А после гърбът й опря в паянтовата стена зад подиума. „Попадна в собствения си капан“ — помисли Талрик. Ако наистина беше мухородна, отдавна да е излетяла във въздуха, вместо да отстъпва безпомощно назад.

Видя как Тисамон се хвърля към нея. И тя взе, че полетя. Талрик едва не изгуби контрол над собствените си криле. Онова там определено беше Сцила, паешкото й лице прозираше през чертите на мухородния, но явно заедно с образа беше откраднала и крилете му — нещо, което Талрик изобщо не беше предвидил като възможност. Така или иначе, Сцила се стрелна над озадачения Тисамон и се гмурна в нощта.

Талрик извика ядосано, колкото заради нейното бягство, толкова и заради собствената си глупост. Чула вика му, Сцила се обърна, очите им се срещнаха за миг и тя също го позна.

Жилото опари ръката му и застигна мухородния, дребното тяло се удължи в тяло на паякородна жена, тяло непригодено за полет, което пропадна като камък, свито на две около димящата дупка. Кутията падна от ръцете на Сцила и Талрик полетя устремно да я улови. Гавед направи същото, двамата наближиха едновременно, но и двамата се оказаха твърде бавни, твърде закъснели.

Силата на жилото беше запратила Сцила отвъд паянтовата стена, отвъд края на сала. Гавед пресече пътя на Талрик, но и той не стигна навреме. Сцила падна във водата и изчезна в мрака.