Кръвта на богомолката

Таки набра височина на косъм от белите платна на кораба, хвърли поглед през рамо и видя, че фиксът все пак е успял да завие навреме покрай кърмата му. „Еска“ нямаше равен в завоите. Повечето тукашни ортоптери имаха по четири крила, някои бяха с по две, но Таки си имаше своята тайна — две крила и два малки балансьора като помощните израстъци при някои насекоми, с форма на палки за барабан, които трептяха с точността на метроном и й осигуряваха контрол над леталото и при най-острите завои.

Вече настигаше фикса, който бе убил скоростта си, за да направи завоя. Изведе „Еска“ над вражеското летало, с една ръка върху спусъка на собствения си въртящ се пронизвач, оръжието, променило драстично въздушните сражения през последното десетилетие. Също като пехотните пронизвачи, авиаторските имаха четири заредени с огнепрах цеви и изстрелваха снаряди с формата на копия, но последователно, а не накуп, като едновременно с това оръжието се въртеше, захранвано с муниции посредством гумирана брезентова лента. Пронизвачът имаше силата и скоростта на балиста за многократна стрелба, но беше значително по-малък и се събираше идеално под носа на нейния ортоптер.

Тряс-тряс-тряс… и фиксът се разлюля във въздуха. След миг минералното масло в двигателя му се подпали и дим обви опашката му. Таки изостана, докато фиксът падаше към водата.

Хелиоптерът не се беше отказал от гонитбата — летеше току над корабите и се пънеше да я настигне, арбалетът му за многократна стрелба изстрелваше залп след залп. Първите стрели не я достигнаха, а дори когато ортоптерът й влезе в обхвата им, не намериха целта си. Малкият хелиоптер кривна в дъга, за да избегне стрелбата на нейния пронизвач, и пет-шест снаряда отидоха нахалост, преди следващият, по-скоро случайно, отколкото в резултат на умение, да попадне близо до левия му ротор и да раздроби на парчета дървените витла. Малкото летало се завъртя лудешки, после мухородният му пилот изскочи от кабината и се отдалечи на собствена тяга, несъмнено с надеждата, че Таки няма да го преследва.

Зад нея от водата, където бе паднал фиксът, се издигна колона черен дим.

Таки насочи „Еска“ към корабите и видя, че макар пиратите да бяха взели „Гибелен“ на абордаж, той още не се е предал. На палубата му се водеше битка. Тя поведе машината си в поредния остър завой и откри огън с пронизвача. Стрелбата отвори редица дупки по протежение на пиратската палуба. Таки се целеше във фокмачтата и след като изведе леталото си от ниския вираж, видя, че донякъде е успяла — мачтата се беше килнала, придържана само от щаговете. На палубата се възцари хаос и малко по-късно, останали без летала и с повреден кораб, пиратите се хвърлиха да режат въжетата на абордажните куки, отделиха се от „Гибелен“ и хукнаха да се спасяват, всичко това под обстрела на оцелелите защитници.

Ако не се тревожеше за двигателя и привършващите муниции, Таки щеше да ги гони чак до брега, но сега се задоволи да ги обстрелва, докато не излязоха от обсега й, а „Гибелен“ не нагнети достатъчно пара в двигателите си. След това снижи „Еска“ с надеждата да кацне на предната палуба. Протегна ръка към пода под пилотското кресло за наниза сигнални флагчета, откри нужното, но се наложи да направи още три кръга над кораба, докато от „Гибелен“ й сигнализират, че достъпът е разрешен и палубата е разчистена за ортоптера.

„Еска Воленти“ заходи бавно за кацане — крилете му биеха трескаво въздуха — и почти успя да увисне неподвижно над палубата. Ала в този случай разликата между „почти“ и „напълно“ беше от решаващо значение и само с цената на трескаво маневриране Таки успя да убие скоростта, преди да е подминала палубата и да се е забила във вълните. Въздушната струя от крилете на ортоптера събори всичко неприкрепено по палубата, а по-леките неща — хартия, шапки, кошници и прочие — бяха издухани през борда. След това снабдените с амортисьорни пружини крака, които Таки междувременно беше спуснала, остъргаха дървената палуба, крилете застинаха неподвижно, часовниковият механизъм на двигателя спря с оглушително скърцане и „Еска“ успешно приключи тромавото си кацане.

Таки разкопча колана, прехвърли се през борда на кабината и крилата й се появиха за миг, колкото да смекчат спускането й на палубата. Беше много дребна дори за човек от нейната раса. Най-добрите пилоти неизменно бяха мухородни заради по-добрите си рефлекси и по-малкото си телесно тегло, макар че малцина от сънародниците й проявяваха интерес към тази опасна професия.

Едър боен бръмбар, най-вероятно капитанът на кораба, тръгна към нея.

— Ей, момче — подвикна бръмбарородният, — не можа ли да побързаш малко!

„Момче значи?“ Е, с широкия гащеризон, с шлема и очилата сигурно наистина приличаше на момче. Таки вдигна опушените стъкла, примижа на силното слънце, после бутна нагоре и защитните очила.

— Дойдох веднага щом видях сигналната светлина, сир. Какви са загубите ви?