Читаем Лелите не са джентълмени полностью

— О, не, сър. Инструментът, за който говорите, е сред моите вещи в лондонското ни жилище.

— Тогава как, за Бога, си му изтръгнал зъбите?

— Като му припомних за застраховката срещу злополука, която сте си извадили при него, и привлякох вниманието му върху неизбежното раздразнение на работодателите му в случай, че именно той стане причина да се изръсят с крупна сума пари. Не беше много трудно да убедя господина в дълбоката погрешност на всяко агресивно действие от негова страна.

Повторно се озверих. Неговата изобретателност и находчивост ме оставиха бездиханен.

— Джийвс — рекох, — твоята изобретателност и находчивост ми спряха дъха. Портър е оставен с пръст в уста.

— Да, сър.

— Освен ако не предпочиташ „изигран“.

— Намирам, че „оставен с пръст в уста“ му приляга по-добре, сър.

— А колкото до зъбите, може направо да си поръчва изкуствено чене.

— Да, сър, но не бива да забравяме, че отстраняването на господин Портър като заплаха е само половин спечелена битка. Не знам как да пристъпя към един деликатен проблем…

— Пристъпвай, Джийвс, не бой се.

— Доколкото разбирам, съдейки отчасти по това, което казахте, и отчасти по това как го казахте, идеята за един брак с госпожица Кук, с оглед на нейните планове за вашето бъдеще, не ви допада изцяло. Ето защо ми хрумна, че много неприятности биха могли да се спестят при едно повторно сближаване между господин Портър и въпросната дама.

— Наистина е така. Но…

— Искате да кажете, сър, че по ваше мнение разривът помежду им е твърде сериозен?

— А не е ли?

— Мисля, че не е.

— Твоето подробно описание на схватката помежду им ме остави с впечатлението, че са си разделили куклите и парцалките доста окончателно. Забрави ли „жалкия мухльо“?

— Безпогрешно поставихте пръст върху проблема, сър. Госпожица Кук приложи тези епитети към господин Портър заради неговия отказ да се изправи пред баща й и да поиска своите пари, на които последният е попечител.

— По твоите думи той е казал, че ще се изправи пред него само когато цъфнат налъмите.

— Но след вашия годеж с жената, която той обича, ситуацията коренно се измени. За да си възвърне чувствата на госпожица Кук, той е готов да се изправи пред опасности, които преди са го карали да подвива опашка.

Схващах накъде бие, но според мен нещо куцаше. Аз все тъй виждах Орло с подвита опашка.

— Още повече, сър, ако вие отидете при господин Портър и му изтъкнете, че усилията му биха се увенчали с по-голям успех, ако подходи към господин Кук в момент непосредствено след вечеря. Един размекнат от добрата храна джентълмен е като правило по-сговорчив от онзи, който тепърва очаква да му я поднесат, а както разбрах от разговора си с господин Портър, тъкмо такъв е бил случаят с господин Кук при последната им делова среща.

Подскочих видимо. Думите му ме бяха наелектризирали.

— Джийвс — рекох, — в това нещо има хляб.

— Тъй смятам и аз, сър.

— Веднага отивам да се видя с Орло. Той вероятно кисне в „Гъската и скакалецът“ и дави мъката си в джин и тоник. И позволи ми да ти кажа още веднъж, че нямаш равен на тая земя. Ти върна светлината в моя ден. Бих искал да мога да сторя нещо, с което да ти се отплатя.

— Можете, сър.

— Искай и ще го получиш, Джийвс, ако ще да е и половината ми кралство.

— Ще ви бъда извънредно признателен, сър, ако ми позволите да пренощувам у своята леля.

— Искаш да отидеш чак в Ливърпул? Това е доста път.

— Не, сър. Леля ми се е върнала тази сутрин и сега е в своя дом в селото.

— Тогава върви при нея, Джийвс, и нека небесна благодат се спусне над дългочаканата ви среща.

— Много ви благодаря, сър. В случай че се нуждаете от услугите ми, адресът е: Балморъл, Мейфкинг Роуд, госпожа П. Б. Пигът.

— О, значи тя не е Джийвс по фамилия?

— Не, сър.

След което той избледня по краищата и се дематериализира, за да се появи миг по-късно отново с информацията, че господин Греъм е в кухнята и би искал да размени няколко думи с мен. В първия момент името не ми говореше нищо, което само иде да покаже пагубното въздействие на непосилния ритъм на живот в Мейдън Егсфорд върху душевните ми сили. Сетне паметта се върна на своя престол и аз изпитах такова нетърпение да видя господин Греъм, с каквото явно и той очакваше да види мен. Изпълнен от светло упование в неговите способности като възвръщач на котки, аз бях далеч от мисълта, че може да се е провалил в мисията си, но, естествено, желаех час по-скоро да науча подробностите.

— В кухнята, казваш?

— Да, сър.

— Давай го по-скоро тук. Няма друг, на когото с по-голяма охота бих предоставил аудиенция.

И малко преди часовникът да удари шест, този рядко надарен мъж се яви пред мен.

Както и преди, бях поразен от невероятно порядъчния му изглед. Съдейки по външността му, никой заек или фазан не би следвало да изпитва и най-леки опасения в негово присъствие и човек с лекота можеше да си го представи като непоклатим стълб на черковния хор по време на света литургия. А неговото тихо „Добър вечер, сър“ бе истинска наслада за ухото.

— Добър вечер — отвърнах на свой ред аз. — Е, успешно ли се справихте? Котката, вярвам, е отново край старото си домашното огнище?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Петр Первый
Петр Первый

В книге профессора Н. И. Павленко изложена биография выдающегося государственного деятеля, подлинно великого человека, как называл его Ф. Энгельс, – Петра I. Его жизнь, насыщенная драматизмом и огромным напряжением нравственных и физических сил, была связана с преобразованиями первой четверти XVIII века. Они обеспечили ускоренное развитие страны. Все, что прочтет здесь читатель, отражено в источниках, сохранившихся от тех бурных десятилетий: в письмах Петра, записках и воспоминаниях современников, царских указах, донесениях иностранных дипломатов, публицистических сочинениях и следственных делах. Герои сочинения изъясняются не вымышленными, а подлинными словами, запечатленными источниками. Лишь в некоторых случаях текст источников несколько адаптирован.

Алексей Николаевич Толстой , Анри Труайя , Николай Иванович Павленко , Светлана Бестужева , Светлана Игоревна Бестужева-Лада

Биографии и Мемуары / История / Проза / Историческая проза / Классическая проза