Любовникът на девицата

— Френският посланик ми съобщава, че изпращат специален пълномощник за мирни преговори — каза тя. — Искам да се срещнете с мосю Рандан и да намерите някакъв начин, някакви думи, благодарение на които можем да постигнем съгласие.

— Ваше величество…

— Не можем да водим продължителна война в Шотландия, шотландските лордове никога няма да поддържат продължителна кампания, а замъкът Лийт на практика е непревземаем.

— Ваше величество…

— Единствената ни надежда ще бъде Мари дьо Гиз да умре, а макар да казват, че не е в добро здраве, тя съвсем не е близо до смъртта. Освен това говорят същото и за мен! Казват, че съм смазана от тази война, и, Бог е свидетел — вярно е!

Сесил долови познатата истерична нотка в гласа на Елизабет и отстъпи една крачка назад от писалището й.

— Спирит, трябва да постигнем мир. Не можем да си позволим война, и със сигурност не можем да си позволим поражение — каза умолително тя.

— Със сигурност мога да се срещна с мосю Рандан, за да видим дали можем да се споразумеем — каза той спокойно. — Ще изготвя някои условия и ще ви ги покажа, а после ще ги изложа пред него, когато пристигне.

Елизабет се задъхваше от тревога.

— Да, и уредете прекратяване на огъня възможно най-скоро.

— Трябва да се сдобием с някаква победа, или те ще си помислят, че се страхуваме — каза Сесил. — Ако помислят, че се страхуваме, ще тръгнат в настъпление. Мога да преговарям с тях, докато поддържаме обсадата, но трябва да продължим обсадата. Докато продължават преговорите, флотът трябва да поддържа блокадата.

— Не! Върнете войниците у дома!

— Тогава няма да сме постигнали нищо — изтъкна той. — И на тях няма да им се налага да постигат споразумение с нас, тъй като ще бъдат в състояние да правят каквото пожелаят.

Тя беше станала от мястото си и крачеше из стаята, нервна и неспокойна, като разтриваше ноктите си. Робърт Дъдли мина зад нея и обви ръка около талията й, дръпна я обратно в стола й, и хвърли поглед към Сесил.

— Кралицата е много разтревожена от риска, на който бива изложен животът на англичаните — каза той съобразително.

— Всички сме дълбоко загрижени, но трябва да поддържаме обсадата — каза Сесил рязко.

— Сигурен съм, че кралицата би се съгласила да поддържа обсадата, ако вие се съгласите да се срещнете с французите, за да обсъдите условията — каза Робърт. — Сигурен съм, че тя ще разбере необходимостта да водите преговори от позиция на силата. Французите трябва да видят, че намеренията ни са сериозни.

„Да“, помисли си Сесил. „Но къде сте вие във всичко това? Успокоявате я, виждам това, и благодаря на Бога, че някой може да го направи, макар да бих дал цяло състояние това да не сте вие. Но каква игра се опитвате да играете? В това сигурно има някакъв интерес за фамилията Дъдли; само да можех да го видя…“

— Стига преговорите да минат бързо — каза кралицата. — Това не може да се протака. Дори само болестите убиват войниците ми, докато те чакат пред замъка Лийт.

— Ако приемете да отидете лично в Нюкасъл… — предложи Дъдли на Сесил. — Вземете френския дипломатически пратеник с вас и преговаряйте там, в главната квартира на Норфолк, така че да ги държим напълно под наш контрол.

— И далече от испанския представител, който все още се опитва да се меси — съгласи се Сесил.

— И достатъчно близо до Шотландия, така че да могат да получават указания от кралицата регентка, но да са на разстояние от Франция — допълни Дъдли.

„А аз ще бъда далеч от кралицата, така че тя да не може да ми дава противоречиви заповеди през цялото време, допълни наум Сесил. После го осени мисълта: Мили боже! Той изпраща в Нюкасъл и мен! Първо чичо и, когото назначи за командир на шотландската граница и постави на предната бойна линия, а сега и мен. Какво смята да прави, докато ме няма? Да ме измести? Да се самоназначи в Частния съвет и да прокара вот, одобряващ развода му? Да ме убие?“

На глас каза:

— Бих го направил, но това трябва да ми бъде възложено от ваше величество.

Елизабет вдигна поглед към него: той си помисли, че никога не я беше виждал така измъчена и уморена, дори не и в момичешките й години, когато се беше изправяла лице в лице със смъртта.

— Какво искате, Спирит?

— Да ми обещаете, че ще останете вярна на дългото ни приятелство, докато съм толкова далече от вас — каза той спокойно. — И да не предприемате никакво важно решение, да не сключвате никакъв съюз, никакъв договор — той не се осмели да хвърли дори поглед към Дъдли, — никакво партньорство, докато не се прибера отново у дома.

Поне тя не беше виновна в никакъв заговор срещу него. Отговори му бързо и честно:

— Разбира се. А вие ще се опитате да ни издействате мир, нали, Спирит?

Сесил се поклони.

— Ще направя най-доброто, което мога, за вас и за Англия — каза той.

Тя му протегна ръката си за целувка. Кожата около ноктите беше напълно разранена от чоплене; когато целуна пръстите й, почувства как накъсаните кожички бодат устните му.

— Дано Бог дари на ваша светлост покой на духа — каза той тихо. — Ще ви служа в Нюкасъл, както съм готов да ви служа и тук. И вие също имайте вяра в мен.