Любовникът на девицата

Той спокойно пренебрегна бързо изречената лъжа.

— Някой любопитен надзирател претърсил един от нашите кораби и е открил, че митническата декларация за товара е била фалшифицирана. Конфискували златото и пуснали кораба, а на испанския посланик наредили да подаде официално оплакване.

— Трябва ли да се яви пред Частния съвет? — попита тя, разтревожена. — Ако открият, че превозваме злато, ще разберат, че то е предназначено за изсичане на нови монети. Ще се повдигнат възражения срещу старите монети. Ще трябва да говоря със Сесил, трябва да запазим това в тайна.

Тя тръгна напред, но Робърт задържа ръката й и я дръпна назад.

— Не, разбира се, че той не може да се срещне с Частния съвет — каза решително Робърт. — Това трябва да се запази в тайна.

— Посочи ли му кога да се срещне с мен и Сесил?

— Справих се с това — каза Робърт простичко.

Елизабет поспря на пътеката: слънцето приличаше много силно в тила й.

— Какво си направил?

— Справих се с това — повтори той. — Казах му, че трябва да е станала грешка, осъдих контрабандата изобщо, съгласих се, че контрабандното пренасяне на златни кюлчета от една страна в друга е изключително опасно за търговията. Обещах му, че няма да се повтори, и казах, че ще се занимая лично с въпроса. Той повярва в най-добрия случай на половината от това, но ще изпрати доклада си до испанския император, и всички ще бъдем удовлетворени.

Тя се поколеба, внезапно вледенена въпреки горещия ден.

— Робърт, на какво основание е говорил с теб?

Той се престори, че не я разбира.

— Нали ти казах.

— Защо е говорил с теб? Защо не е отнесъл това оплакване до Сесил? Или не е дошъл право при мен? Или не ме е помолил да свикам Частния съвет?

Робърт плъзна ръка около талията й, въпреки че всеки от придворните, който хвърлеше поглед назад, можеше да го види как я прегръща.

— Защото искам да сваля грижите от плещите ти, любов моя. Защото знам за работата на един владетел толкова, колкото знаете ти и Сесил, а — честно казано — вероятно и повече. Защото съм роден да правя това, точно толкова, колкото и ти, или Сесил; вероятно повече. Защото неговото оплакване бе свързано с вашия агент Томас Грешам, който сега докладва направо на мен. Това е моя работа толкова, колкото и твоя. Твоите дела са и мои дела. Твоята валута е моя валута. Ние правим всичко заедно.

Елизабет не можеше да се застави да се отдръпне от докосването му, но не се разтопи в обятията му, както обикновено.

— Де Куадра трябваше да се обърне към мен — настоя тя.

— О, защо? — запита Робърт. — Нима мислиш, че не знае, че ще бъда твой законен съпруг, преди да изтече годината? Нима всички не знаят, че сме сгодени и че скоро ще го обявим? Не мислиш ли, че той вече общува с мен така, сякаш съм твой съпруг?

— Редно е да говори с мен или Сесил — настоя тя. Разтърка кожичките на ноктите си, за да ги избута назад от лакираните нокти.

Дъдли взе ръката й.

— Разбира се — каза той. — Когато става въпрос за нещо, с което не мога да се справя вместо теб.

— А кога би станало това? — запита тя остро.

Той се подсмихна самоуверено.

— Знаеш ли, не мога да се сетя дори за едничко нещо, което ти или Сесил бихте могли да направите по-добре от мен — призна той.

Сесил седеше до Елизабет по време на турнира по тенис, но никой от тях не следеше играта.

— Срещнал се е с Де Куадра само за да ми спести труда — прошепна му тя с бърз монотонен глас.

— Той няма правомощия, освен ако вие не му ги дадете — каза спокойно Сесил.

— Сесил, той казва, че всички знаят, че сме сгодени, че Де Куадра гледа на него като на мой съпруг и, следователно, мой представител.

— Това трябва да спре — каза Сесил. — Трябва да прекратите това… узурпиране.

— Той не е нелоялен — каза тя ожесточено. — Прави всичко от любов към мен.

„Да, той е най-лоялният предател, който някога е свалял от трона една кралица от любов към нея“, помисли си Сесил горчиво. На глас каза:

— Ваша светлост, може да е за ваше добро, но нима не знаете, че ще съобщят на испанския император за влиянието на Дъдли над вас, и той ще приеме това като слабост? Не мислите ли, че английските католици ще разберат, че се готвите да се омъжите за разведен мъж? Тъкмо вие, от всички жени, дъщерята на една разведена кралица, на кралица, екзекутирана за прелюбодеяние?

Никой никога не говореше на кралицата за майка й по друг начин освен с най-престорено любезна почтителност. Елизабет побеля от потрес.

— Моля? — каза тя ледено.

Сесил не се изплаши и не млъкна.

— Вашата репутация трябва да бъде възможно най-неопетнена и чиста — каза той пламенно. — Защото майка ви, Бог да дари покой на душата й, умря с напълно опетнено име. За да се ожени за нея, вашият баща се разведе с една добра жена, а после оправда решението си, като обвини майка ви в магьосничество и похот. Никой не трябва да съживява тази обида и да я използва спрямо вас.

— Много внимавайте, Сесил — каза тя студено. — Повтаряте изменнически клевети.