Любовникът на девицата

Предната врата стоеше отворена, подпряна с голям камък. Робърт зърна нисък, покрит с петна таван и неравен под от каменни плочи, с пръснати по него сухи билки, но останалата част от вътрешността беше скрита в мрака, тъй като почти нямаше прозорци, и забулена в дим, тъй като нямаше комин, а само отвор в покрива.

Той се обърна към Ейми и се взря в нея, сякаш тя беше шут, доведен пред краля да моли за милост.

— Помислила си, че ще искам да живея тук? — попита той невярващо.

— Точно както предрекох — промърмори тихо Уилям Хайд и внимателно отдръпна коня си от групата, като кимна на съпругата си да дойде при него, за да не чуват разговора.

— Всъщност да — каза Ейми, като още се усмихваше уверено. — Знам, че къщата не е достатъчно голяма, но онзи обор може да се превърне в ново крило, достатъчно голямо е, за да издигнем още един етаж под покрива, точно както направиха в Хевър, и тогава ще има спални горе и зала за гости — долу.

— А какви планове имаше за бунището? — настоя той. — И за езерото с патиците?

— Ще разчистим бунището, разбира се — каза тя усмихнато. — Никога не бих се примирила с него! Това ще бъде първата ни работа, разбира се. Но можем да разстелем тора върху градината и да засадим цветя.

— А езерото с патиците? В декоративно езерце за украса ли ще го превърнем?

Най-после тя долови хапливия сарказъм в тона му. Обърна се, искрено изненадана.

— Не ти ли харесва?

Той затвори очи и веднага си представи напомнящата на кукленска къщичка красота на Деъри Хаус в Кю, и закуската, поднесена от пастирките в овощната градина с кротките агънца, боядисани в зелено и бяло, подскачащи около масата. Помисли си за великолепните къщи от момчешките си години, за спокойното величие на Сайън Хаус, на Хамптън Корт, един от неговите любими замъци и една от най-величествените сгради на Европа, за Нонсъч в Шийн, или за двореца в Гринич, за оградения със зидове, солиден Уиндзорски замък, за Дъдли Касъл — семейното му имение. После отвори очи и видя отново, това място, което неговата съпруга беше избрала: къща, построена от кал върху кална равнина.

— Разбира се, че не ми харесва. Това е бордей — каза той рязко. — Баща ми държеше свинете си на по-добри места от това.

Като никога досега, тя не посърна под неодобрението му. Беше засегнал гордостта й, способността й да преценява земите и имотите.

— Не е бордей — отвърна тя. — Обходих къщата навсякъде. Солидно построена е от тухли и дърво и е покрита с мазилка. Сламеният покрив е само на двайсет години. Има нужда от повече прозорци, безспорно, но те се правят лесно. Ще преустроим обора, ще направим декоративна градина, овощната градина може да стане прекрасна, езерцето може да стане езеро за лодки, а земята е много добра — двеста акра първокласна земя. Мислех си, че това е точно каквото искаме, че можем да направим тук всичко, което пожелаем.

— Двеста акра? — запита той. — Къде ще тичат елените? Къде ще яздят придворните?

Тя примигна.

— И къде ще отсяда кралицата? — настоя той язвително. — В кокошарника, там отзад ли? А придворните? Какво, ще построим няколко коптора от другата страна на овощната градина ли? Къде готвачите на кралицата ще приготвят храната й? На открит огън? А къде ще прибираме конете й? С нас в къщата ли ще влизат, както явно става в момента? Можем да очакваме около триста гости: къде мислиш, че ще спят?

— За какво й е на кралицата да идва тук? — попита Ейми, с треперещи устни. — Тя със сигурност ще отсяда в Оксфорд. Защо би искала да идва тук? Защо да я каним тук?

— Защото аз съм един от най-изтъкнатите мъже в нейния двор! — възкликна той, като стовари юмрук на седлото и накара коня си да подскочи, а после да се устреми нервно напред. Той го удържа, като дръпна твърдата юзда, притискайки муцуната му. — Самата кралица ще идва и ще отсяда в дома ми, за да ми окаже чест! За да окаже чест на теб, Ейми! Помолих те да намериш къща, която да купим. Исках място като Хатфийлд, като Тиоболдс, като Кенингхол. Сесил се прибира у дома в Тиоболдс Палас — който би могъл да побере цяло село под един покрив, има съпруга, която сама управлява дома му като кралица. Той строи Върли, за да покаже богатството и величието си, докарва каменоделци от целия християнски свят. Аз съм по-важен човек от Сесил, Бог е свидетел. Моето потекло го прави да изглежда като стригач на овце. Искам къща, която да е като неговата, до последния камък! Искам външната показност, която подобава на моите постижения.

За бога, Ейми, отсядала си при сестра ми в Пенсхърст! Знаеш какво очаквам! Не исках някой мръсен чифлик, който можем да почистим, така че в най-добрия си вид да е годен някой селянин да отглежда там кучета!

Тя трепереше, полагайки огромно усилие да задържи поводите. Лизи Одингсел наблюдаваше отдалече и се питаше дали е редно да се намеси.

Ейми успя да проговори. Вдигна унило сведената си глава.

— Е, всичко това е много добре, съпруже, но онова, което не знаеш, е че тази ферма дава добив от…