Любовникът на девицата

— Каза да ви предам, че в Пърт се е отприщил адът, че френската кралица регентка не е успяла да сломи духа на протестантските лордове. Казва, че е готов да се обзаложи, че тя никога няма да е в състояние да накара войските си да се изправят срещу тях. Те нямат кураж за това, а шотландските протестанти са обезумели от желание за битка.

Сесил кимна.

— Протестантите събарят абатствата надолу чак до пътя за Единбург. Говори се, че комендантът на Единбургската крепост не желае да взема страна, ще залости портите на замъка и няма да пусне нито едните, нито другите, докато редът не бъде възстановен. Лично моят господар счита, че кралицата регентка ще трябва да отстъпи към замъка Лийт. Каза, че ако възнамерявате да рискувате, той би заложил състоянието си на хората на Нокс: че те са непобедими, когато кръвта им е кипнала.

Сесил чакаше, в случай, че има още.

— Това е всичко.

— Благодаря ви — каза Сесил. — А вие самият какво си помислихте за тях? Видяхте ли много сражения?

— Помислих си, че са като диви зверове — каза безцеремонно мъжът. — И не бих ги искал нито за съюзници, нито за врагове.

Сесил му се усмихна.

— Те са нашите благородни съюзници — каза той твърдо. — И ние ще се молим всеки ден за успеха им в тяхната благородна битка.

— Те са необуздани разрушители, приличат на истинска напаст от скакалци — каза упорито мъжът.

— Те ще сразят французите заради нас — напомни му Сесил с по-голяма увереност, отколкото един разумен човек би проявил. — Ако някой ви пита, те са на страната на ангелите. Не го забравяйте.

Тази нощ, докато мрачните вести, научени от Сесил, караха слепоочията й да туптят в ритъма на страха, Елизабет отказа да танцува както със сър Уилям Пикъринг, така и със сър Робърт Дъдли, които се гледаха изпитателно един друг като котараци на покрив. Каква полза имаше от Уилям Пикъринг или Робърт Дъдли, когато френският крал умираше, а неговите наследници събираха войски срещу Англия, привидно за война с шотландците? От каква полза й бе който и да е англичанин, независимо колко обаятелен, и колко привлекателен?

Робърт Дъдли й се усмихна: тя едва го виждаше през мъглата от болка зад очите си. Просто поклати глава към него и се извърна. Подкани с жест австрийския посланик да донесе един стол до трона й и да й говори за ерцхерцог Фердинанд, който щеше да пристигне с цялата мощ на Испания зад гърба си и беше единственият човек, който можеше да доведе със себе си достатъчно голяма армия, за да опази Англия заради нея.

— Знаете ли, не ми допада състоянието на неомъжена жена — каза тихо Елизабет на посланика, като пренебрегна изцъкления поглед на сър Уилям към нея. — Само чаках подходящия мъж, както би сторила всяка разумна девойка.

Робърт подготвяше голям турнир за завръщането им в Гринич — последното празненство, преди дворът да потегли на лятната си обиколка. Върху дългата маса за хранене в красивата си къща в Кю той беше разгънал свитък хартия, и неговият писар разпределяше по двойки рицарите, които щяха да се дуелират. Робърт беше решил, това да бъде турнир на розите. Щеше да има беседка от рози, в която да седи кралицата, с червената роза на Ланкастър, бялата роза на Йорк, и розата на Галиция, която съчетаваше и двата цвята и разрешаваше прастарата вражда между най-изтъкнатите графства на Англия, както бяха сторили самите Тюдори. Щеше да има цветчета от рози, които деца, облечени в дрехи в розовия цвят на розите, щяха да разпръсват пред кралицата, когато тя тръгнеше от двореца в Гринич надолу към арената. Самата арена щеше да бъде украсена с рози, а на състезателите беше казано, че ще трябва да включат рози в поезията си, в герба или в доспехите си.

Щеше да има жива картина, представяща Елизабет като Кралица на Розите, и тя щеше да бъде увенчана с малка коронка от розови пъпки. Щяха да ядат захаросани плодове с рози и щеше да има водна битка с розова вода, самият въздух щеше да е наситен с чувствения аромат, арената щеше да бъде покрита с килим от розови венчелистчета.

Турнирът щеше да бъде централното събитие на деня. Дъдли болезнено си даваше сметка, че сър Уилям бе негов сериозен съперник за благосклонността на кралицата — рус, добре сложен, богат ерген, начетен, пътувал много, и добре образован. Беше много очарователен: една усмивка на тъмносините му очи извикваше трепет в сърцата на повечето жени, а кралицата винаги бе податлива пред чара на един властен мъж. Той притежаваше цялата увереност на син на богати и влиятелни родители, живял в богатство още от момчешките си години. Той никога не беше изпадал в толкова унизително положение като Робърт, дори не знаеше, че човек може да падне толкова ниско, и всичко — цялата му осанка, непринуденият му чар, слънчевият му характер — показваше човек, към когото животът е бил добър и който вярваше, че бъдещето ще е също тъй блажено като миналото.