Заран набожен,
вечер разложен…
Да би се яло,
не би висяло.
Сит търбух
за наука глух.
Наметнал пушка
на гола гушка.
Безплатен оцет
по-сладък от мед.
Човек предполага,
Господ разполага.
Хитрата сврака
със двата крака.
Ако би я срам,
не би ошла там.
С дъртия котак седиш,
а от мишки се боиш.
Променил се Алия,
погледнал се, пак в тия.
На бостана спала,
краставици яла.
В краката лъснат,
в главата блъснат.
Братски се делили,
братски се избили.
Без брашно —
страшно.
Запали и на дявола свещ,
да не дойде каквото не щеш.
Бог е бог
и пак има слог.
Човек беше,
кога спеше.
Канят ли те, еж.
Гонят ли те, беж!
Ако нямаш мозък в младица,
не го търси в бяла брадица.
Ръцете му слаби,
ала знай да граби.
Добре ми е, на добре отивам,
често на сметта поспивам.
С очите гълчи.
С езика мълчи.
Де хрупка конче зобчица,
там си и вири главица.
Ако коня ти е слаб,
не прескачай с него трап.
Мокри й полите,
че й меки очите.
Не му ща добрините,
щом ще му тегля злините.
Има ли кому да се покланяш,
има и кому да се осланяш.
Вижте сега:
— Имам рога!
На чуждите за доброто
строшиха ми реброто.
Миналото се не връща:
само се преглъща…
Бабини хвалби
бърдо ги хаби.
Кой душа не продава,
той имотен не става.
Мъчно се дялат гредите,
лесно се галят момите.
От люлката до гроба
бял свят не види роба.
Извади сабя ръждива,
изплаши баба страшлива
Ако е празна оката,
не е далече реката.
Изтъка си платното
и ритна кросното.
Лице на икона,
сърце на кокона.
Който пита,
той не скита.
Затова си крив,
защото си жив.
Тежко и горко на главата,
щом не оправя краката.
Не ходи Мара
сама на бара.
Да ще господ гащи,
да ще, но кога ще?…
Сам себе глупавият сбърква,
мнозина умният обърква.
Що е сладко,
чуждо, братко…
Баба види иглата,
а не види купата.
Померил в главата,
ударил в краката.
Който ми дава комат,
той ми е брат.
Денем крадец,
нощем светец.
Ръце осветяват,
ръце освеняват.
Дето брадва заповядва,
там народът се не радва.
Щом ти са мили рогата,
не се заяждай с агата.
На един се запалва главата,
друг търчи да си палва лулата.
Щом му мислиш доброто,
научи го на злото.
Колкото сърце боляло,
такива сълзи проляло.
По е лоша простотията
и от лошотията.
Кой е прост,
бива мост.
За пет пари ракия,
за три гроша чалгия.
Ако загина от хрема,
чумата хич да я нема.
Господ не даде
и свиня не изяде.
Господ го прави,
дявол се слави.
Познавам доброто,
но ми липсва среброто.
Който чака от надежда,
приживе не се нарежда.
Бърза кобила
сляпо родила.
Де да иде врана —
все посрана…
Сурово — печено:
нам наречено…
Да напълни джоба,
а напълни гроба.
Както псета храниш,
такъв лов ще хванеш.
Не вярвай велможата,
одира ти кожата.
Борили се два сокола
за една соколка гола.
Един плаща,
друг разгаща.
Де насилие вилней,
там законът линей.
Отишел за круши,
върнал се без уши.
Мир и берекет,
но с гърба напред.
Коса сива,
глава дива
Да би мирно седяло,
не би чудо видяло.
Не го бива
ни за слива.
Щом си дошел у селото ни,
ще се хванеш на хорото ни.
С келяв да се бориш,
беля да си сториш.
Когото са били,
знае си боли ли…
Всеки се бие,
за да добие…
Дето дяволът не може,
идва бог да му поможе.
Що ти сбере задница,
туй ще ти е надница…
От което се мъдър срамува,
с него луд се надува.
На бодлива крава
бог рога не дава.
Без пари чиляк
сам на себе враг.
Да му бе къс езика,
че сега да не вика.
Лесно е да говориш,
мъчно е да го сториш.
Аз го карам по чаиря,
а то бяга по баиря.
Давайте й каша,
та да стане наша.
Ако да се ненавидиме
барем да се видиме.
Викнал ме на гости,
да ме учи на пости.
Хем му се иска,
хем не му стиска.
Когото докопат,
него ще дохлопат.
Да ти е мирна главата,