Лоцманът

До този момент цялото внимание на Грифит беше заето с гонитбата, затова нямаше време да оглежда океана. Но, като чу думите на лоцмана, произнесени хладнокръвно, ала с пълно съзнание за приближаващата опасност, лейтенантът се сепна, грабна далекогледа от ръцете му и се залови да разглежда сам очертаващите се в далечината кораби. Опитният офицер, чийто флаг се развяваше над най-горните платна на трипалубния линеен кораб, очевидно бе разбрал критичното положение на фрегатата и разсъждаваше горе-долу като лоцмана, иначе щеше да си послужи със страшното средство, от което Грифит толкова се боеше. Благоразумието обаче му подсказваше да пресече всякакъв път за отстъпление на американеца, като го притисне здраво откъм тила и не му даде възможност да обърне така, че да се провре между линейния кораб и намиращата се наблизо фрегата от ескадрата, за да излезе в открито море. Несведущият читател ще разбере по-добре положението, ако проследи опитното око на Грифит, който оглеждаше точка по точка целия хоризонт. На запад беще сушата, край която се промъкваше с пълна скорост „Бързи“, като следеше внимателно съюзника си и същевременно се пазеше да не се приближи прекалено много до опасния си и мощен противник. На изток, от дясната страна на американската фрегата, беше корабът, забелязан най-напред. Сега вече беше ясно, че той е военен кораб, който се е устремил да пресече пътя на американците явно с враждебни намерения. А, далеч на североизток се виждаше все още смътно друг кораб, чиито маневри говореха достатъчно красноречиво на всеки, запознат с похватите на морската война.

— Заобиколени сме отвред — каза Грифит, сваляйки далекогледа от очите си.

И според мен най-благоразумно е да се насочим към брега и като използуваме вятъра, да се опитаме да минем под борда на флагмана.

— Стига да оцелее някое парцалче от платната ни! — подхвърли лоцманът. Не, сър, не може да се разчита на това! За десет минути врагът ще оголи фрегатата до планширите. Ако нямахме благоприятна вълна, от която неприятелските гюллета отскачаха нагоре, нищо нямаше да остане от нас след тая канонада. Трябва да поддържаме досегашния курс и да се отдалечим колкото се може повече от флагмана.

— Ами фрегатите? — запита Грифит. Какво ще правим с фрегатите?

— Ще се бием с тях! — отговори лоцманът тихо, но решително. Ще се бием! Млади човече, аз съм се сражавал под звездното знаме при още по-трудни условия и винаги съм излизал с чест от боя! Мисля, че и сега щастието няма да ми изневери!

— Предстои ни цял час отчаяна битка!

— Не се и съмнявам. Но, ми се е случвало да прекарвам по цели дни в кръвопролитен бой! И вие май не трепвате, като видите враг.

— Позволете ми да съобщя на екипажа името ви — извика Грифит. В такъв момент то струва колкото цяла армия и ще въодушеви моряците.

— Няма нужда — възрази лоцманът, спирайки с ръка разпаления лейтенант. Никой няма да ми обърне внимание, ако не покажа, че съм достоен да нося това име.

Ще деля с вас опасностите, но не искам да отнемам нито частица от славата ви. Ако се стигне до абордаж — добави той и горда усмивка озари лицето му, аз сам ще кажа името си. То ще подействува като боен зов и повярвайте ми, тези англичани ще се сепнат, като го чуят!

Грифит се преклони пред волята на непознатия и след като се посъветваха какво да правят по-нататък, отново съсредоточи вниманието си върху управляването на кораба. Когато се отвърна от лоцмана, погледът му се спря най-напред на полковник Хауард, който се разхождаше по шканците с решителен и високомерен вид, сякаш предвкусваше победата на англичаните, която сега му се струваше неминуема.

— Страхувам се, сър — каза младият човек, като се приближи значтително до него — мисля, че скоро палубата ще стане неприятно и опасно място за вас. Вашите повереници са …

— Не произнасяйте такива думи! — прекъсна го полковникът. Има ли нещо по-приятно от дъха на вярност, който се носи от оная плаваща крепост на краля? Опасност? Вие слабо познавате стария Джордж Хауард, младежо, ако мислите, че някой може да го накара да се откаже от удоволствието да види как тоя символ на метежа се прекланя пред флага на негово величество!

— Ако такова е желанието ви, полковник Хауард — отвърна Грифит, като хапеше устни и поглеждаше наобиколилите ги матроси, които слушаха учудено, напразно ще чакате. Но, ви давам дума, че когато дойде това време, ще ви уведомим и ще имате възможност да извършите собственоръчно тази мерзост.

— А защо Да не стане веднага, Едуард Грифит? Сега е решителният момент. Доверете се на милосърдието на короната и заповядайте на екипажа си да се предаде — кралят ще бъде снизходителен! В такъв случай няма да забравя сина на приятеля на брат ми Хари. Повярвайте ми, моето име е известно на министрите на негово величество. А, вие, заблудени и невежи съучастници на метежа, захвърлете безполезното си оръжие, ако не искате да ви сполети мъстта на оня могъщ и победоносен слуга на вашия крал!