Малкаса Пойнт

— Това е последният експонат на нашата обиколка. Получихме го едва тази пролет. Разположен е на много неудобно място, но тук е станала драмата и затова трябваше да го изложим тук, иначе нямаше да отговаря на истината.

Маги сви ъгълчето на устата си и продължи:

— Това се случи миналата година, през пролетта на 78-ма. На обиколката беше дошло семейство на име Зиглър. Мъж, жена и десетгодишно момче. Детето се уплаши. Разплака се и продължи да плаче, така че родителите му го изведоха преди края. От това, което каза майката по-късно, стана ясно, че бащата силно се подразнил, че синът му не се е държал мъжки. Не искал да има някакъв женчо за син и затова довлякъл хлапето по здрач. Искал да му покаже, че няма от какво да се страхува. Само че момчето имало право. Проникнали през задната врата и успели да стигнат точно дотук, когато Звярът сграбчил и двамата.

Тя дръпна шнура. Предната част на завесите се отвори.

Момчето лежеше с лице към пода. Ризата му бе махната от гърба, а вратът — премазан.

Мъжът, проснат зад него, беше разчленен. Откъснатата му ръка лежеше върху бедрото.

На пода между тях се виждаше още един мъж с разкъсана кафява полицейска униформа. Гърлото му бе прегризано. Тайлър се вгледа в измъченото лице и премигна в тъмния коридор. Вкочаненото тяло излъчваше едва доловим син ореол. Ушите й пищяха. Сред писъка долови гласа на Маги, която обясняваше:

— Полицейският патрул на име Дан Дженсън, правейки своята обиколка…

— Тайлър? Тайлър? — беше гласът на Ейб.

Тя отвори очи. Седеше на пода. Някой я държеше отзад. Главата й беше между коленете. Виеше й се свят и й се гадеше. Хората шептяха. Вдигна глава и видя Нора, коленичила до нея. Нора я стисна за ръката. Не усети нищо. Беше безчувствена, сякаш й бяха ударили инжекция с упойка.

— Успокой се — каза Ейб. Това беше той, който я стискаше за раменете. — Хайде да те изведем оттук.

Ръцете му се плъзнаха под мишниците й. Повдигна я. Тайлър хвърли последен поглед към тялото на Дан, преди Ейб да я извърне. Не, не неговото тяло, а восъчна фигура, но все пак на Дан.

Силните ръце на Ейб я водеха към стълбите.

— Добре съм — промълви тя, клатейки глава.

Той я държеше изправена и леко я отпусна, но продължи да върви зад нея, готов да я хване, ако отново припадне.

— Добре съм — повтори тя.

Той мина до нея и я хвана за рамото.

— Съжалявам — каза Ейб.

Гледаше тъжно и разтревожено.

— Аз… — тя се обърна.

Нора и Джек стояха до Ейб. По коридора няколко души от посетителите я гледаха облещено.

— Не трябваше да идваме — каза Нора. На лицето й бе изписана мъка. — Тайлър, съжалявам. Не трябваше да те карам… Господи, кой би си помислил…?

Брадичката й затрепери. Очите й се напълниха със сълзи. Тайлър стисна ръката й. Бе студена и влажна. След това потърка челото си.

— Искам да се махна оттук — успя да каже тя.

Помисли си, че ще повърне.

Тръгна по стълбите. Ейб продължи да я подкрепя.

— Побързай — каза тя.

Когато й оставаха четири стъпала до края на стълбите, Тайлър се освободи от ръката му и изтича навън. Спусна се през преддверието, мина покрай свирепата препарирана маймуна и отвори вратата. Ярката светлина я заслепи. Верандата вонеше на гнило дърво. Тя се хвана за парапета, наведе се над него и повърна върху кафявата трева.

— Някои хора не могат да го понесат — каза Маги. — Често имаме такива. Повечето отпадат от обиколката по пътя. Но съм имала много случаи, когато припадат върху мен. При това невинаги жени. Виждала съм едри и яки мъже да се катурват, сякаш повалени със секира — тя се ухили. — Просто си помислете, че получавате допълнително забавление за парите си.

Затвори завесите.

— Това е краят на нашата обиколка.

Гормън отстъпи, за да й направи път, и тръгна непосредствено зад нея. Тя подхвърли през рамо:

— Не забравяйте да се отбиете в нашия сувенирен магазин на долния етаж. Там можете да си купите илюстрирана книжка за историята на „Къщата на Звяра“ и да си изберете сувенири.

В края на стълбите тя посочи с бастуна наляво.

— По този коридор.

Гормън погледна в указаната посока и видя дървена табела с надпис „Сувенири“, която сочеше към една отворена врата. Поколеба се. Маги изкуцука навън. Няколко посетители отминаха. Възнамеряваше да посети сувенирния магазин, но не искаше да изпуска Тайлър и останалите.

Едно интервю с Тайлър би било великолепно. „Къщата на Звяра“ не е за плахите. Тази млада дама всъщност припадна…

Пристъпи към прага. Тайлър с тримата си приятели си отиваше — вече отминаваше будката за билети. Ще я настигне в мотела.

Влезе в сувенирния магазин и със смътно облекчение видя, че вътре има и други посетители. Зад щанда седеше недодяланият, мрачен на вид мъж, който провери билетите и представи Маги. Мъжът чукна поредната сметка на касовия апарат, а Гормън бръкна в джоба и изключи касетофона.

Надяваше се, че е записал целия разказ на Маги. Касетофонът трябва да е работил добре, уверяваше се той. В крайна сметка беше абсолютно нов и напълно същият като онзи, от който се бе отървал.