Малкаса Пойнт

Джанис се наведе напред. Нора и Тайлър й помогнаха да се изправи. Нора поддържаше момичето, а Тайлър мина зад Джанис. Гъстата й коса бе сплъстена и пълна с частици човешка плът. По гърба й бяха залепнали малки кървави парченца. На Тайлър й се догади, очите й се навлажниха. Пое си дълбоко дъх и избърса очи. По раменете на Джанис личаха разрези и пробождания. По гърба й се виждаха резки от следи на животински нокти. Дупето й бе одрано и кървящо, сякаш се бе ожулила при падане.

— Ще я заболи от топлата вода — каза Тайлър.

— Направила съм я хладка — Нора погледна гърба на Джанис и се сви. — Господи, мили боже!

— Една от нас трябва да влезе с нея под душа.

— Добре.

Нора бързо се съблече, а Тайлър продължи да държи Джанис за ръката. Нора дръпна завесата на душа и влезе във ваната. Помогнаха на момичето да прескочи ръба на ваната. Джанис отвори уста и изпищя, когато топлата струя потече по гърба й. Водата, която се оттичаше към канала, стана розова. В нея плуваха парченца месо. Тайлър извърна очи. Тоалетната седалка бе изцапана с кръв. Тя затвори очи и пое дълбоко дъх, за да не повърне. През съскането на душа чу слабия звън на телефона.

— Ейб Клантън!

— Обажда се Уолъс Пърсел от полицията.

— Благодаря! Сутринта говорих с Вас за „Къщата на Звяра“. Моята приятелка е била някога…

— Да, спомням си. Какво се е случило?

— Тази вечер бяхме на плажа — излъга Ейб. — Когато се връщахме, забелязахме млада жена, на която нещо се случило. Беше близо до „Къщата на Звяра“ — точно пред оградата при входа. Лежеше гола и пребита. Докарахме я тук, за да й дадем първа помощ. Казва се Джанис Крогън.

— Вие сте я намерили? — гласът на Пърсел звучеше смаян.

— Избягала е от къщата на Куч. Каза, че са я затворили там снощи. Брайън Блейк и родителите й са мъртви. Труповете им са в мазето на Куч.

Пърсел не каза нищо.

— Момичето е при нас. Ние сме в мотела „Уелкъм Ин“.

— Мога ли да говоря с нея?

— Тя е в банята.

— Описа ли онзи, който я е нападнал?

— Нападнал я е Звярът.

— Звярът?!

— Той съществува. Явно живее в къщата на Куч. Маги и другите го отглеждат като домашен любимец.

— И Джанис твърди, че Звярът я е нападнал и е убил родителите й и Блейк?

— Точно така. Още нещо. Джанис казва, че не била единствената пленница в къщата на Куч. Имало някаква жена, която държат насила и която има малко дете.

Ейб чу въздишка.

— Добре, г-н Клантън. Благодаря Ви за информацията. Ще се погрижим за всичко и ще се обадим по-късно.

— Там ли отивате?

— Да.

— Внимавайте!

— Винаги внимавам. До скоро — затвори телефона.

— Какво става? — попита Джек.

— Ще влезе кавалерията.

— Без нас? — попита Джек.

— Не сме поканени.

— Сами ще се поканим.

— И аз имам същото намерение.

Ейб мина бързо покрай Гормън и почука по вратата на банята.

Отвори Тайлър. Лицето й бе бяло като платно.

— Как е момичето?

— В кръв и мръсотия, но не тече много кръв.

Погледна към Гормън. Обърна се отново към Ейб, излезе от банята и затвори вратата.

— Какво става, Ейб?

— Говорих с полицията. Тръгват към къщата на Куч. Джек и аз отиваме да ги пресрещнем там.

Устните й се изкривиха.

— Недей да влизаш.

— Ще видим само дали имат нужда от помощта ни.

— За бога, Ейб!

— Искам с Нора да останете тук и да се погрижите за момичето. Ела с мен до колата да ти дам чантичката за първа помощ. Превържете я колкото можете. Като се върнем, ще потърсим лекар или ще я заведем в болница.

Хвана Тайлър за ръката и я поведе към вратата.

Джек и Гормън ги последваха.

— Вие идвате ли с нас? — обърна се Джек към Харди.

— Разбира се. Това може да се окаже кулминацията на моя роман — отговори той и преметна през глава фотоапарата.

Ейб отвори дясната врата. Коленичи на седалката. Отвори жабката. Извади пластмасова кутия. Подаде я на Тайлър.

— Пази се! — настоя тя.

— Не се притеснявай.

Джек, който стоеше до нея, започна да пъха патрони в пълнителя на пистолета си.

— Имате ли оръжие и за мен?

— Съжалявам.

Тайлър обви ръце около Ейб и силно го прегърна.

— Дали не можем да се отбием набързо до автобуса на Капитан Франк? — каза Гормън. — На път е. Има цял арсенал и няма да ми откаже някой пистолет.

— Няма време! — отсече Джек.

Ейб целуна силно Тайлър по устните.

— Много бързо ще се върнем.

— Така каза и миналия път — гласът й бе напрегнат и трепереше, сякаш всеки момент ще заплаче.

— И се върнах.

— Но се забави.

— Този път ще бързам — потупа я леко по дупето. — Влизай и се погрижи за Джанис.

— Да, сър — брадичката й затрепери.

Тя се обърна и изтича.

— Хайде да тръгваме — каза Ейб.

Тайлър затвори вратата и се облегна на нея. По лицето се търкулнаха сълзи. През хлипанията и риданието чу как колата потегли.

По дяволите, как можа отново да тръгне и да я остави?

Защото е мъж.

Защото е горд.

Защото е в характера му да помага, дори когато рискува живота си.

Ако не беше такъв, нямаше да е Ейб и може би тя няма и да е толкова отчаяно влюбена в него.

По дяволите!

Избърса лицето си с ръкава на пуловера. Дръпна се от вратата и прекоси празната стая.

От банята се чуваше постоянния шум на течаща вода. Отвори вратата и влезе. Силуетите на Нора и Джанис смътно се очертаваха зад найлоновата завеса на душа.