Малкаса Пойнт

Държал е снимката й на камината. Нямаше да го прави, ако я беше забравил. И е говорил на Барби за нея.

Куклата Барби. Какъв ужасен прякор!

Канил я често на пица. Дали не са…?

Нещо в нея се сви.

Не може да е имал нещо с Барби. Защо пък не? Защото е поне с десет години по-стара от Дан. И е дебела. Аз също не бях много слабичка, но това не го притесняваше. Поне никога не се оплакваше.

Добре де, дори и да е имал нещо с Барби, какво от това? Защо не?

По дяволите, вероятно са били само приятели.

Цели пет години. Погледни истината в очите. Имал е много други жени след тебе. Някои сигурно са били сериозни връзки.

Избърса изпотените си ръце в кадифените джинси.

Повтаряше си, че няма смисъл да потъва в такива мисли, но не успя да ги прогони. С болка и отчаяние се питаше с колко ли жени е бил в леглото? Как са изглеждали те? Дали някоя е приличала на нея и му е напомнила за тяхната любов? Дали му е липсвала понякога? Може би я е забравил? Може би образът й е бил изтрит от някоя нова любов?

Престани!

Поне не е женен. Или не е бил женен допреди две години. Или може да се е оженил, но да не е споменал за това в картичката до Барби? Всичко е възможно. Може дори отново да се е преместил. Може да е напуснал Малкаса. Това би било…

Внезапно беше изтръгната от мислите си, когато на един завой се оказа срещу зелена камионетка, която изпреварваше някакъв фургон и летеше с всичка сила към нея. Натисна клаксона и спирачките.

Нора се олюля и се събуди.

— По дяволите!

Тайлър рязко зави надясно, за да направи път. Десните гуми вдигнаха прах и изхвърлиха камъчета чакъл върху банкета на пътя.

Камионетката префуча покрай тях, а шофьорът й ги поздрави със самодоволна глупава усмивка и с ръка, вдигната до периферията на каубойската му шапка.

Нора му показа среден пръст и извика:

— Педераст!

Тайлър изведе колата отново на платното.

— Господи! — крещеше запъхтяно Нора. Беше притиснала ръце до гърдите си, като че ли да попречи на сърцето да изхвърчи навън. — Скапан, дебел, мръсен задник!

Тайлър пое дълбоко дъх. И нейното сърце се беше разтуптяло. В краката изпитваше слабост и топлина.

— Този идиот щеше да ни убие! — извика силно Нора. — Какво ти казах! Внимавай с камионетките! Дай на един идиот да кара камион и той си мисли, че е на върха на лайното.

След известно време Тайлър видя в огледалото зелена камионетка и изпъшка.

— Връща се!

— Будалкаш ли се? — Нора погледна през рамо. — По дяволите!

— Може да не е той.

— Същият е. Дяволите да го вземат! Не трябваше да му показвам среден пръст.

Камионетката ги настигна и се залепи зад тях, като се движеше на метър от задния калник и яростно натискаше клаксона. Нора се обърна напред и се сви на седалката. Отправи притеснена усмивка към Тайлър.

— Как мислиш, този луд ли е или е похотлив?

— Не ме интересува какъв е — отговори Тайлър и огледа пространството пред себе си.

Докъдето стигаше погледът й, от двете страни на пътя се виждаха кафяви пусти хълмове и скат, който се спускаше към брега. Никакви бензиностанции, където може да спре и да потърси помощ. Никакви магазини, нито кафенета. Нямаше и къщи.

— Къде е патрулът на магистралата, когато ти трябва? — недоволстваше Нора.

— Къде е цивилизацията, когато ти трябва?

Тайлър натисна педала на газта. Камионетката изостана, когато стрелката на скоростомера скочи от петдесет и пет на шестдесет мили и след това на шестдесет и пет. После стигна до седемдесет. Беше на права отсечка, но в далечината забеляза остър завой — може би след около миля. А камионетката зад тях също набираше скорост.

— Няма как — промърмори тя.

Махна крак от газта. Скоростта бързо спадна. Погледна в задното огледало, като се опитваше да се пребори с растящата паника и видя, че камионетката ги настига. Сякаш нямаше намерение да намали. Тя се приготви за удара. В последния момент камионетката рязко изви в другото платно и мина покрай тях. Клаксонът гърмеше, като че ли някой крещеше в ушите на Тайлър. Вместо да отмине, нахалникът продължаваше да кара редом с тях. Пътят напред беше чист, поне за сега. Вече мислеше, че камионетката всеки миг ще се отклони от посоката си и ще връхлети върху малкото й омни, което ще излети към склона и ще се преобърне. Кракът й натисна спирачката. Камионетката отмина, върна се в платното пред тях и намали. Тайлър продължаваше да натиска с всичка сила спирачката. Поглеждайки в задното огледало, видя че към тях с голяма скорост се приближава някакъв мустанг. Тя караше с двадесет, след това намали на петнадесет, защото камионетката блокираше пътя.

— Боже господи! — извика тя.

Сви по едно неравно отклонение и спря. Камионетката също сви вдясно. Мустангът пресече осевата линия и отмина с голяма скорост. Камионетката тръгна на заден ход, докато почти не докосна предния калник на омнито.

С трепереща ръка Тайлър вдигна стъклото на прозореца и натисна с лакът ключалката. През задния прозорец на кабината на камионетката видя как мъжът сваля каубойската си шапка.

— Не носиш случайно пистолет, нали? — попита Нора.

— Естествено.

— Така си и мислех.