Малкаса Пойнт

Тайлър дръпна стареца за ръката и го поведе напред. Рамото й се блъсна в стената. Тя се отмести вдясно и продължи да върви.

В тунела отекна още един изстрел, последван от още няколко бързи изстрела, които се сляха в едно. Можеха да са три или четири на брой.

Какво става там отзад?

— Господи — промълви Капитан Франк.

Тайлър замръзна на място. Ослуша се за още изстрели, но чу само туптенето на сърцето си и бързото дишане на стария човек.

— Странна работа! — каза тя.

Ръката на капитана бе гореща и потна. Тайлър продължи да я държи и отново тръгна. Размахваше пистолета отляво надясно пред себе си, за да се ориентира по стените. Кокалчетата й се удряха във влажната пръст.

Съжаляваше, че оставиха лампата. Ако имаха светлина, досега да са излезли от тунела. Нямаше да се спъват сляпо в неговите извивки и завои.

Тунелът сякаш се разтягаше до безкрайност.

Ейб водеше, Джек пазеше гърба му и така извървяха коридора на горния етаж. Всички врати бяха затворени. Пред всяка от тях Ейб се притискаше до стената и опитваше дръжката. Всичките бяха заключени.

В края на коридора Ейб прошепна на Джек:

— Хайде да ги разбием една по една.

Бяха стигнали до половината, когато на пет-шест метра пред тях рязко се отвори една от вратите. Те приклекнаха и се прицелиха.

— Излизаме! — Ейб разпозна дрезгавия глас на Маги Куч. — Не стреляйте!

— Излизайте бавно! — каза Ейб. — Дръжте ръцете си зад тила и най-добре е да са празни.

На вратата се показа млада жена. Зад нея излезе Маги — бе обвила ръка около врата й и бе опряла пистолет в главата й. Жената държеше в ръцете си бебе, което мълчеше, но бе будно и дърпаше презрамката на нощницата й.

— Хвърлете револверите — извика Маги.

— Ти хвърли твоя! — отговори Ейб. — И вдигни ръце на главата!

— Ще й пръсна мозъка.

На Ейб му призля от тази възможност. Но без оръжието щяха да са в ръцете на Маги. Не се съмняваше, че ще ги разстреля в мига, в който се обезоръжат.

— Ще умреш — каза Джек, — преди тя да падне на пода.

— Хайде да не стреляме — предложи Ейб. — Остави тук жената с бебето, а ти можеш да си вървиш. Няма да те спрем.

— За толкова глупава ли ме мислите? — попита Куч. — Хвърлете оръжията, преди да съм преброила до три, иначе… Едно!

— Недей — предупреди я Ейб.

— Моля ви, недейте — помоли се жената и притисна бебето до гърдите си.

— Две — каза Куч.

Гласът й бе спокоен, сякаш бе сигурна, че ще хвърлят оръжието си, за да спасят жената.

Тайлър излезе на мъждивата синя светлина в мазето. Застана неподвижно и се вторачи в двете тела, които висяха от стената в дъното. Ужасена помисли, че това са Ейб и Джек.

Капитан Франк се блъсна в нея.

— Господи — промълви той.

Тайлър сведе очи и видя разкъсана жена, просната на пода. Покри с длан устата си и се обърна към стълбата. Трепна, когато чу изстрели някъде отгоре. Хукна по килима. Хвана се за парапета и започна да се изкачва по стъпалата.

Хвърли поглед през рамо и видя Капитан Франк, който се затича с пиянско залитане, за да я настигне. Не можеше да го чака. В същия миг една бледа сянка изскочи от тъмнината на тунела.

— Зад тебе! — изкрещя тя.

Старецът бе или много пиян, или много бавен. Звярът се хвърли върху него и заби острите си нокти в раменете му. Капитанът изкрещя и краката му се подгънаха. Звярът го тупна по главата. Изръмжа и оголи зъби. Муцуната му се насочи към врата на Франк.

Тайлър стреля. Изстрелът проглуши ушите й. Пистолетът подскочи.

Беше се прицелила твърде високо, страхувайки се да не улучи Капитан Франк. Куршумът се заби в килима до стената.

Звярът я погледна. Дръпнатите му очи не мигваха. Муцуната му бе изцапана с кръв, но не с тази на Капитан Франк. Тайлър си спомни изстрелите, които бе чула в тунела. Стреляли са по звяра. Чия ли е кръвта…?

Чудовището слезе от тялото на Капитан Франк и се втурна напред. Ръцете му бяха спуснати почти до пода като на горила. Стигна до подножието на стълбите. Тайлър стреля още веднъж. От перилата се разхвърчаха трески. Съществото изви глава встрани, защото летящите отломъци се забиваха в лицето му. От дясното му око течеше някаква течност. Покри с ръка лицето си. Залитна назад, пищейки пронизително.

Тайлър се прицели в главата му. Стреля, но не улучи. Прицели се в гърдите му. Натисна спусъка. Куршумът одра рамото му.

Опита се да се съсредоточи.

Колко патрона бе изстреляла?

Звярът стоеше изправен, отметнал глава назад. Ревеше от болка или гняв. Беше лесна мишена, но се налагаше Тайлър да стреля от лош ъгъл.

Ако реши да го довърши, ще изпразни пистолета. Тогава как ще помогне на Ейб?

Пистолетът на капитана!

Лежеше на пода до тялото му.

Пълен. Не беше стрелял изобщо.

Ако можеше да стигне до него.

Като държеше здраво с две ръце пистолета си, Тайлър се прицели в гърдите на звяра и натисна спусъка.

Оръжието подскочи. Съществото се хвана отстрани, точно над хълбока. Завъртя се и падна на коляно.