Малкаса Пойнт

Санди не помръдваше. Едва се осмеляваше да диша. Някой мина много близо до вратата под стълбата, но не я отвори — може би не разбра, че там има врата.

Малко след това чу други гласове. Не можа да различим думите им. Някой се качи горе. Някой друг също отиде горе, но в другата посока.

След това гласовете изчезнаха.

Санди продължи да чака. Чудеше се какво е станало. Кой беше застрелян и кой е оцелял? При тази мисъл й се догади.

Уик вероятно е мъртъв. Той и без това беше неприятен. И Маги и Агнес няма да са голяма загуба. Но Сет, Джейсън и малкият Рун — ако и те са убити…

Тя подсмръкна тихо в тъмното. По бузите й потекоха сълзи.

По-късно в къщата дойдоха други хора. Санди се опъна по гръб, ослушвайки се. Хората не си тръгваха и продължаваха да стоят. Но тя чакаше. Реши, че може никога да не се махнат. Беше много изтощена, но мозъкът й работеше и тревожните мисли не й даваха спокойствие — държаха я будна и в напрежение.

Какво ще стане, ако ме намерят? Не, няма.

Какво е станало със Сет, Джейсън и Рун?

Какво ще стане с нея? Беше едва на четиринадесет години. Уик вероятно е умрял. Миналата година Маги застреля ченгето и уби Джуд (на което е свидетел мама), така че дори и да са я хванали жива, никога няма да се върне.

Агнес може да се върне. Ако не успеят да я обвинят в нищо. Ако не я изпратят в лудница. Агнес е бавно развита, но не е луда, така че можеше и да я пуснат. Тя щеше да наследи къщата — „Къщата на Звяра“.

Да.

Ако Агнес се върне, няма да е толкова зле. Санди можеше да се справи с всичко. Можеше да поднови туристическите обиколки.

А Агнес разбираше от бебета. Беше помагала, когато мама раждаше.

Ще помогне и на мен.

Санди плъзна ръце по корема си. Тревогата в главата й утихна.

Гласовете отвъд скривалището й продължаваха да се чуват. Стъпки преминаваха нагоре и надолу по стълбите.

Запита се за момент как ще кръсти детето си. Сет? Джейсън? Не знаеше кой точно е бащата. Освен всичко, това бяха старомодни имена. Нерди. Или може би Рич, или Клинт, или…

В този момент заспа.

Епилог

Тайлър освободи пръста си от юмручето на бебето и потропа на вратата на къщичката.

— Кой е?

— Аз — отговори тя.

— Секунда, мила. Не съм облечена.

— Откога това те притеснява?

Миг по-късно Нора отвори вратата. Беше в жълт бански костюм, който изглеждаше чисто нов и покриваше много малко от тялото й.

— Не си губиш времето — отбеляза Тайлър.

— Забелязах Джек на пристанището. Не ме видя. Ще го изненадам. Подай ми детето.

Тайлър подаде бебето, смеейки се. То разпери ръце и крака, сякаш се страхуваше да не го изпуснат, и се вкопчи в презрамката на банския на Нора. Тя го прегърна и притисна до себе си.

— Няма да те пусна, Скоти.

— Роди си свое. Сигурна съм, че Джек ще се погрижи за тебе.

— И аз съм сигурна — тя седна на ръба на спалнята. — Е, как върви животът в този пущинак?

— Превъзходно. А как е в големия град?

— Изчерпва ме. През цялата година си мислех за това място. Май ми грабна душата. Както и Джек.

— Той със сигурност. Още не си разопаковала багажа си?

— Не възнамерявам да остана.

— Но…

— Ще убедя Джек да ме приюти при себе си. Хитро, нали? Ще можете да дадете тази стая на някой клиент, който си плаща. Видях, че нямате свободни места.

— Той има чудесна къща…

— Зная, зная. Не съм загубила връзка с него — легна на леглото по гръб и вдигна високо Скоти. Той се разплака. — По дяволите, какво му направих!

Седна в леглото и върна бебето на Тайлър. Той прегърна майка си през шията и се хвана здраво за нея.

— Уплаши ли те голямата лоша Нора?

— Не настройвай детето срещу мен. Ако не бях аз, нямаше да го има. Ако не бях показала среден пръст на онзи идиот на шосето…

— Точно така. Кажи „Благодаря“, Скоти!

Скоти изплака.

— Това ми напомня нещо — каза Нора. — Познай къде пренощувах снощи! В мотела „Уелкъм Ин“. Беше претъпкано, като при вас. Но Джанис ме пусна да преспя в стаята на родителите й.

— Как е тя?

— Искаш да кажеш, че не знаеш?

— Видях я няколко пъти по телевизията. Научих, че книгата й е бестселър през последните шест месеца.

— Тя получи — мили боже! — над един милион за авторските права, филмът ще започне да се снима след две седмици. Ще снимат на място.

— Но как е тя?

Радостта изчезна от лицето на Нора.

— Снощи ме събуди с писъци. Имаше кошмари. Стояхме будни до сутринта и си говорихме. Сънува кошмари. По-рано са били всяка нощ, докато сега не се появяват толкова често. Каза, че написването на книгата много й помогнало — изхвърлила от себе си голяма част от преживяното. Помогнало и защото се запознала с този Стив Сондърс. Агентът на Харди го изпратил да й помага. Той написал и редактирал книгата и след това сътворил сценария. Имам чувството, че двамата са много близки. В момента той е в Лос Анджелис. Чака да започнат снимките. Придумах я да му се обади тази сутрин в седем и това я ободри. Мисля, че се справя добре — Нора възвърна усмивката си. — А снощи след вечеря отидохме до „Последен шанс“. Капитан Франк беше във форма. Той е най-голямата знаменитост в града.

— Сигурна съм, че ужасно му харесва.