— Мерин, минали са шестнайсет месеца, откакто синът ти изчезна. Ужасно дълго време да държат някого за заложник. Не казвам, че знам отговорите на всичките ти въпроси. Трябва да видим какво ще си признае Сал, но се подготви. Разбираш ме, нали? Казвам ти го като жена на жена, като майка на майка. Не искам да се надяваш напразно. Трябва да се подготвиш, затова дойдох. Исках да съм до теб, когато…
— Не, Сал не би го наранил. — Мерин започва да трепери неудържимо.
— Може би не и нарочно. Но той е отраснал в семейство, в което е бил малтретиран.
— И точно заради това никога не би наранил някое дете.
Мерин се инати, но точно в момента има нужда да вярва в тези думи. Трябва да им вярва. Заради Себастиан.
— Не би наранил детето ми.
— Какви бяха отношенията му със сина ти?
— Той… — Мерин спира и се замисля. Двамата нямаха никакви отношения. Не че Сал не харесваше детето ѝ, просто не проявяваше особен интерес към Себастиан. — Нищо специално. Но каквито и извратени игрички да играе, не е способен да убие никого.
— Нима? — отвръща Кастро. — Сигурна ли си, че не е убил баща си?
Мерин понечва да отговори, но затваря уста. Не трябва да е изненадана, че Кастро знае за неочакваната смърт на бащата на Сал. Трябва внимателно да подбере следващите си думи:
— Това беше отдавна.
Кастро повдига вежда.
— Беше инцидент. Бащата на Сал беше пияница, той…
— Според полицейското досие ти също си била там онази вечер. Видя ли какво наистина се случи?
— Не.
Мерин не беше видяла нищо. Беше излязла на терасата твърде късно, но тя беше накара Сал да излъже. Каза му точно какво да обясни пред полицията, за да не го арестуват и тикнат в затвора. Защо иначе би му го казала, освен ако някъде дълбоко в себе си не подозираше, че умишлено е убил баща си? Сал-старши беше ужасен човек, но нейна беше вината, че със Сал отидоха на рождения му ден. Мерин не искаше гаджето ѝ да прекара остатъка от живота си в затвора, защото е убил мъжа, който едва не беше убил майка му, а може би и него самият.
— Приятелите на Сал не са добри хора, Мерин — продължава Кастро. — Запознавал ли те е някога с Джулиан Блек?
Мерин изтръпва.
— Били са съкилийници за малко преди двайсет години, когато Сал е бил в пандиза заради продажба на наркотици. Когато проверявах всичките ви познати с Дерек, името на Джулиан не изскочи веднага. Признавам, че не се разрових в миналото на Сал, защото имаше сериозно алиби. Но щом открих връзката между Сал и Макензи, реших, че е време да проверя и останалите му приятелчета. Джулиан Блек има впечатляващо досие. Наистина ли не си спомняш да си го виждала някога? Сал никога не ви е запознавал?
Защо я пита всичко това? Възможно ли е Кастро вече да знае отговорите на въпросите си, но да иска да провери дали Мерин не я лъже.
— Виждали сме се. — Тя премълчава достатъчно, така че думите ѝ да не са съвсем лъжа. — Сал го уреди. Каза, че Джулиан събира дарения за благотворителна организация, дом за малтретирани жени. Сега като се замисля, още тогава ми се стори, че има нещо съмнително у него, но организацията е съвсем законна. Знам, защото съм им давала дарения и преди. Стори ми се нередно да му откажа, така че дарих.
Кастро остава мълчалива за секунда. Тишината е оглушаваща. Със сигурност вече знае, че Мерин не ѝ казва цялата истина.
— В определени престъпни кръгове Джулиан Блек е познат като… наемник за всичко. — Детективката не откъсва очи от Мерин. — Пере пари, подкупва, изнудва… Ако Сал е искал да отвлече сина ти, няма да се изненадам, ако е наел човек като Джулиан да му помогне с планирането. По дяволите, Джулиан може да е бил непознатият в костюма на Дядо Коледа. Източниците ми твърдят, че изпълнява и поръчкови убийства, въпреки че според слуховете този тип услуга е… изключително скъпа.
О, боже, всеки момент Кастро ще ѝ разкрие, че знае, че Мерин е платила на Джулиан да убие Макензи. Няма да има значение, че Мерин се е опитала да го спре. Двамата го бяха планирали. Нейните пари бяха преведени по сметка, която той ѝ беше дал. Мерин не е изцяло наясно със закона, но е убедена, че това, което е направила, ще ѝ осигури някаква присъда.
Дошъл е моментът цялата истина да излезе наяве. Всичко, което Мерин е направила. Постъпките на Дерек и стореното от Сал. Всичките им тайни и лъжи… Мерин е същата като тях.
— Ще ме арестуваш ли? — изтърсва тя.
Усеща нещо странно по бузата си и посяга да го махне, когато осъзнава, че е сълза.
— Разбира се, че не. Като за начало, не съм ченге. Имам своите причини да оставя този живот зад гърба си. Що се отнася до срещата ти с Джулиан…
Двете жени се споглеждат и Мерин не смее да отмести поглед.
— Може би си…
Мерин изхлипва, усещайки неимоверното облекчение, което преминава през цялото ѝ тяло. По лицето на детективката е изписана единствено съпричастност.