Малки тайни

Седмица по-късно я изписаха от болницата и първото, което направи, бе да се обади на частния детектив. Имаше визитната картичка на Кастро поне от няколко седмици. Детективката ѝ я беше оставила в пластмасовата купа на рецепцията във фризьорския салон в центъра, когато веднъж дойде за педикюр. Всеки месец фризьорските салони на Мерин организираха томбола за безплатна процедура, но визитката на Кастро така и не бе спечелила. Мерин я забеляза само защото ръкавът ѝ се бе закачил за ъгъла на купата и я бе преобърнала, разпръсквайки всички картички вътре.

Нищо във визитката на частния детектив не ѝ се стори интересно — „Айзък и Кастро“ беше изписано в средата с обикновени сини букви, а под него „Ванеса Кастро, частен детектив“ с по-малък шрифт, но от всички картички, които се бяха разпилели по пода, само тази беше обърната с лицето нагоре.

Може би това беше единствената визитка, която Мерин трябваше да види. Какво нещо е вселената!

По това време Себастиан беше в неизвестност вече от две седмици. Мерин бе прибрала визитката в джоба си и по-късно, когато я изписаха от психиатрията, тя позвъни на номера от картичката.

Кастро и бизнеспартньорът ѝ са бивши полицаи от Сиатълската полиция. Тя специализира в издирването на изчезнали деца и е известна с това, че търси на места, където полицията не иска или не може. Ванеса Кастро действа нетрадиционно, тя е нещо като ренегат дори. Излъчва класа, но не се страхува да си изцапа ръцете. Услугите ѝ са безумно скъпи. Когато се срещнаха за първи път, тя помоли Мерин да я нарича Ванеса, но на Мерин това някак не ѝ се стори правилно — все пак не бяха приятелки, които се срещат на неделен брънч.

Мерин беше наела детективката да издири сина ѝ. Не можеше да живее с мисълта, че никой не го търси. Някой постоянно трябваше да го издирва.

Въпросът, дали похитителят е познавал Себастиан, се превърна в ябълката на раздора между Мерин и полицията, а по-късно между Мерин и ФБР. Нищо в намерените доказателства не сочеше, че е бил отвлечен от приятел или познат, а им бяха цитирали статистиката за отвличания от непознати като „малка, но значима“. Според разследващите, похитителят се бе преоблякъл като Дядо Коледа, защото е имал намерение да отвлече дете — което и да е дете, — от шумно и оживено място, точно защото за малките деца той е символ на Коледа. Така дори дете, което по принцип не се доверява на възрастни, може да бъде подлъгано, като види червен костюм и бяла брада. А що се отнася до близалката, която му бяха дали, то в онзи момент самата Мерин и Себастиан не бяха далеч от магазина за лакомства. Ако някой е планирал да отвлече момчето, то той може да е чул разговора им.

Мерин не беше съгласна. Признаваше, че Себастиан по природа е дружелюбно дете, което често се доверява на възрастните, но беше убедена, че той никога не би тръгнал с някого, без дори да се обърне, за да я погледне. И откъде „Дядо Коледа“ изобщо е знаел, че Себастиан харесва точно тези близалки? Мерин беше гледала записа с лошо качество хиляди пъти. Тя познава сина си по-добре от всеки друг на тази земя. Себастиан обичаше Дядо Коледа, но присъствието му го плашеше. Момчето щеше да потърси Мерин, за да го увери, че може да отиде с него.

Освен ако Дядо Коледа не беше някого, когото познава.

Но полицията разпита всички техни познати. Всички. И провериха алибито на всички. На абсолютно всички. През последната година Кастро беше повторила всички стъпки, извършени от ФБР, и беше продължила още по-нататък.

На последната им среща преди месец, Мерин беше помолила детективката да разшири кръга на заподозрените и да включи нейните и на Дерек служители, както и всичките ѝ клиенти. Компанията на Дерек организира коледно парти рано през декември за служителите си и семействата им, а всяко лято Мерин кани клиентите си на барбекю. Всеки, който беше посетил някое от тези събития, сигурно се бе запознал със Себастиан. Мерин искаше всеки човек и цялото им минало да бъдат проверени, така че Кастро бе започнала с най-близките служители на Дерек и Мерин.

Тя се спира за секунда. Ами ако Сейди беше отвлякла Себастиан? Ами ако точно това се канеше да ѝ каже частният детектив?

Тази мисъл ѝ минава за първи път през ума и Мерин се изсмива рязко в тихата кухня. Абсурд. Разбира се, че не е Сейди. Освен това по онова време тя току-що беше родила. Защо ще иска детето на Мерин?

Тя си сипва кафе в термочаша с логото на салона, гравирано отстрани. И в трите ѝ салона продават от огромните розовозлатисти чаши на безобразната цена от шейсет и пет долара, но клиентите ги купуват редовно, както за себе си, така и за подарък. Понякога Мерин си налива вино в нея. Не и днес.