Марс плюс

Столовете в стаята бяха с тапицирани облегалки, покрити с кафява органична материя, оцветена и подшита така, че да изглежда като истинска кожа. Някой бе платил добри пари, за да внесе оцветители, даващи подобен ефект върху изкуствено отгледаните влакна. Огромното бюро беше издялано от нещо като жълтеникава смола, нашарена с антрацитно черни ивици, които изглеждаха вдълбани в повърхността.

На Роджър Торауей му отне цяла минута да разбере, че гледа към парче истинско дърво, а не към някаква оптична симулация. Впечатляващо! Всяка клонка дърво се пренасяше на Марс като допълнителен товар, тоест плащаше се лично от поръчителя. Разбира се, що се отнася до Гражданската администрация, бе трудно да се отдели личния от правителствения товар.

Боган Димелович Остров беше личен служител на кмета на Солис Планум и можеше да бъде нает и уволнен по всяко време. Считаше се, че той е нещо повече от секретар и по-малко от общински съветник. Роджър знаеше, че кметовете идваха и си отиваха при всеки избор — сегашният беше жена, Людмила Петровна Сар-нещо си — докато Гражданските услуги бяха вечни.

— Едва ли, полковник Торауей. Съмнявам се, че разбирате сложността на молбата, която ми отправяте — Остров се усмихна широко, опитвайки се да премахне миризмата на гнило, която излъчваше отговорът му. — Внасянето на хиляда и петстотин килограма рафиниран деутерий-тритий е извън възможностите на нашата администрация.

— Струва не повече от бюрото ви — автоматично отбеляза Торауей. След това дискретно провери дали връзката му с мрежата е активирана и продължи, опитвайки се да изобрази подобие на усмивка: — Разбирам от цени. Разбира се, не прося милостиня. В замяна на покупката от Земята, лиценза и вноса, ви предлагам изключителните права върху спомените си като пръв гражданин на Марс. Това включва изследванията ми върху областите от планетата, където колонистите все още не…

— Нямам интереси в областта на публикациите, полковник — администраторът направи гримаса. — Марсианците не четат, даже не гледат картинки. Всеки е прекалено зает.

— Тогава бих могъл… бих желал… — Роджър говореше бавно, като напълно осъзнаваше безсмислеността на следващото си предложение — да превърна моите преживявания във виртуална реалност. Така всеки гражданин би могъл да усети в аудио и видео усещането какво е да си първия човек на повърхността на…

— Ние отдавна имаме тези записи — вдигна отегчено рамене Остров. — Самият аз съм играл „Играта на Торауей“ един-два пъти. Любимите ми модули са „Да надхитриш лудия компютър“ и „Да оцелееш в полярния студ“. Много възбуждащо. Но сега пазарът е наводнен от бутлег версии, които са по-занимателни от това, което бихте извлекли от собствения си живот. Можете ли да си представите първия трансатлантически полет на полковник Линдберг — студа, скуката, тревогата. Опитайте да конкурирате спомените си с тръпката на един въздушен бой. Лично вие кое ще предпочетете?

Роджър обмисли внимателно следващото си предложение.

— Вие, хората в колониите, сте изправени пред териториалните претенции от страна на земните държави. Аз все още поддържам връзка с тези правителства. В края на краищата, те са платили милиарди, за да ме изпратят тук. Като ваш представител бих могъл да…

Остров продължаваше да клати глава, а усмивката не слизаше от лицето му.

— Полковник Торауей, всички знаем, че сте изпълнил задачата си, и то отлично, но това е било преди петдесет години. Сега ситуацията е…

— Просто ме свържете с Националната агенция по аеронавтика и космически…

— Вече не съществува.

— Тогава с агенцията наследник. В коя държава би трябвало да се намира? Чакайте да помисля… нашата лаборатория се намираше в Оклахома, но НАСА се намираше в… Хюстън. Това би трябвало пак да е в Тексахома — заключи Роджър. — Космическата администрация би трябвало да има някакви официални функции, дори само регионални…

— Да, Тексахомската корпорация за развитие на Марс — отговори кисело Остров. — Тя е най-голямото ни главоболие. Но вие с нищо не можете да ни помогнете, полковник. ТКРМ наследи всички претенции на НАСА в цялата Слънчева система половин час след като сложи ръка върху Космическия център в Хюстън. Аз не съм експерт, но предполагам, че дори вие — тялото ви, оборудването и записаните преживявания — сте включен в тези претенции като инвестиция от няколко милиарда предвоенни „долари“, това беше терминът, нали? Вашият задник просто не ви принадлежи, за да го продавате, сър. Ако се опитате да играете ролята на наш посланик пред Земята, няма да усетите как ще се превърнете в техен заложник.

— Разбирам — Роджър седна изправен в тапицирания стол и се усмихна вътрешно, но по лицето му не мръдна нито един мускул.