Марс плюс

— Предполагам, че с мен невинаги е било така — каза бавно тя. — Поне не и преди инцидента.

— Какво се е случило? — той вложи нужната доза тревога в гласа си.

— Бях си поставила главата в автофризьор — знаете какво е това, нали?

— Разбира се.

— Машината внезапно се повреди. Ножиците пробиха в главата ми дупка, през която можеше да се провре монета.

Ортис плъзна поглед покрай плитката от кестенява коса, спускаща се по голия й гръб. Явно по лицето му премина съмнение, защото тя бързо поясни:

— Беше преди повече от година. От тогава не съм позволявала на никой да ме докосва по главата. Винаги си мия сама косата и не бих разрешила на никоя машина да се приближи дори с гребен към нея. Както и да е, ножиците ми причиниха мозъчна травма, или поне така ми казаха. Предимно моторни функции и загуба на слух, но всичко е възстановено. Знаете какви технологии съществуват в наши дни — за матрична и тъканна трансплантация. Имам толкова много жици в главата си, че трябва да се крия при гръмотевични бури.

— Наистина?! — той осъзна, че също каза „стаааа“. — Използвах „скуба“ край Малкия Бариерен остров в Протока Хауроки…

— Извинете, какво означава „скуба“?

— Самоподдържащ се подводен апарат за дишане — нещо като акваланг. Представлява рециклатор, който генерира кислород от въглеродния двуокис и водната пара, получени от издишването. Та значи, аз съм на дълбочина от около четирийсет метра, когато проклетият чип внезапно подлудя. Модулът започна да произвежда въглероден окис вместо кислород, въпреки че досега никой не е разбрал как е станало това. Притъмня ми и отпътувах в страната на сънищата, когато цялото оборудване отказа. Внезапно се оказах в състояние на свободно издигане, оставяйки мехури след себе си.

— Мерзко! — каза тя със страхопочитание. Или както прозвуча — „мазно“.

— За щастие приятелите ми ме видяха, че изплувам и изпратиха сонограма към повърхността. Когато лодката най-сетне ме прибра, бях се удвоил заради декомпресията — главата ми се беше увила около коленете и целият бях посинял. С две думи — бях се удавил.

— Изглеждате ми доста жив.

— Да, но по-голямата част от мозъка ми, или поне церебралния кортекс, беше умъртвен от комбинацията на отравяне с въглероден окис и липсата на кислород. Главата ми е пълна с железария, както и вашата.

— И вие решавате компютърни проблеми с нея?

— Ами… — Ортис се поколеба. — Умението е все още там. Наистина не обичам компютрите.

— Аз също.

— Не е само заради тези проклети неща в черепа…

— А по-скоро съзнанието, че те са виновни за всичко.

— Точно така. Те не са безпогрешни.

— Не мисля, че някога са били — тя го дари с усмивка.

Май наистина имаха нещо общо. Ортис се възхити от проницателността на Кунео. Като всеки добър агент, тя притежаваше пълна информация за всеки около нея. Внезапно се зачуди какво ли може да изрови за красивата внучка на Алвин Бертранд. Или може би ще открие сам?

— Да ви поръчам ли едно питие? — попита той.

— Разбира се, като вашето.

Златен Лотос, 16 юни

Когато Деметра се прибра в стаята си, откри, че по терминала я очаква съобщение от Грегор Вайс. За щастие текстът беше на ясен език, тъй като Сладуранката я нямаше, за да преведе странните му кодове. Гривната й бе захвърлена някъде в жилищните коридори на ниво две и някой сигурно вече я бе прибрал заради ценността на метала.

„Съжалявам, Деметра, но не можем да удовлетворим молбата ти за промяна на плана. Дядо ти каза, че не е в състояние да ти осигури транспорт за връщане на Земята по-рано от ангажирания ти полет. Така че се отпусни, разгледай забележителностите и се забавлявай!“

Това беше всичко. Без състрадание. Без гъделичкане под брадичката. Просто „върши си работата“. Тонът подсказваше, че Грегор е уморен от нейното хленчене, особено при пълното й назначение и с тлъстата сметка на нейно име, докато други, много по-добри агенти, трябваше да се потят в места като Ню Йорк и Мексико Сити.

Както и да е, Деметра вече не се интересуваше от предварителното си завръщане. Тя бе преодоляла меланхолията от предишния ден. През последното денонощие бе наела като свой нов агент една жива легенда, беше си уговорила вечеря с най-атрактивния неангажиран мъж в Тарсис Монтс и бе завладяла твърди позиции пред главата на северозеландската търговска делегация.

Нещата определено се оправяха.

Глава 12 Валхала

Златен Лотос, 16 юни