Марс плюс

Деметра изчака до средата на следобеда, за да е абсолютно сигурна, че Лоул ще изследва някъде скалите, търсейки вода, а Елън ще е заровила глава в някоя компютърна програма. Въпреки това беше неспокойна, когато се промъкваше през тинята от алгая, ослушвайки се за гласове и други шумове, идващи от тайната стая. Но всичко, което чу, бе бумтенето в резервоарите, впомпващи вода в тръбите. Тя откри зад тях изоставения тунел и гладката стоманена врата. Спомените й от срещата с Митсуно бяха малко смътни и се чудеше дали вчера вратата беше заключена. Ако не е била, то сега беше — с плоска метална скоба и голямо резе. Тя обви пръсти около гладката неръждаема обковка на ключалката и я дръпна за проба — дръжката издрънча върху дебелата метална скоба. Деметра застана срещу заключващия часовников механизъм. Четирийсет бели объркващи белега, номерирани по пет, бяха разположени върху една триъгълна платка. Тя отвори капака и прочете на задната му страна, че това е ключалка Crypton — запазена марка, със сериен номер AB-2301425-YA. Ето нещо, на което те учат само в курсовете по „Въведение в Шпионажа 101“: всяка търговска ключалка се продава с вградена комбинация. За удобство на компанията, продавачите и монтьорите, комбинацията се придържа към тези малки букви, които са част от серийния номер. Например всички ключалки тип „Crypton“ от серия „YA“ обикновено се отварят с поредицата 7–14–38, винаги от дясно на ляво и се завъртат на цял оборот в обратна посока, преди да се пристъпи от единия номер към другия. Разбира се, вградената комбинация винаги може да се промени. Това отнема на купувача, или на продавача, около двайсетина минути работа с микролост и бижутерска лупа. Но не всеки си правеше този труд.

Петнайсет секунди по-късно ключалката щракна и Деметра натисна с тяло вратата. Ръждивите панти заядоха, но вратата се отвори. След като влезе, тя се приближи до по-близките завеси, за да открие ключа на лампите. Крушките светнаха и разкриха пещерния интериор. Кафлън подмина леглото и завесите, закриващи тоалетната, и се запъти към задната стена.

Имаше нещо странно в това място. Всеки, който я беше потърсил, бе разбрал само за часове, че е изчезнала. Не просто излязла извън наблюдателния обсег на видеокамерите и микрофоните, разпръснати из комплекса. Хората би трябвало да го правят стотици пъти дневно — когато излизат на повърхността, когато седят тихо в стаите си или когато си взимат нещо от килера. Не, за девет часа мрежата и нейните системи са били напълно слепи за Деметра. Не изключени, както тя предпочиташе да ги държи, а в абсолютно неведение.

Деметра потърка черната едротъкана мрежа, която покриваше стените и тавана. Изглежда бе някакъв вид пластмаса, може би акрилитни влакна. Хвана края на тъканта и я разцепи с пръсти. В плата откри нещо, което приличаше на метална жица. Тя я проследи, като на определени интервали разнищваше черните нишки, докато не излезе извън подгъва. Там проводникът стигаше до една калаена топчица с друга жица, опъната паралелно на пода. Деметра я последва до един от нитовете, крепящ плата. Основната жица беше увита и запоена около стоманена пръчка, която бе заземена на поне 9–10 сантиметра в скалата.

И за какво би могло да послужи цялото това количество метал?

Имаше едно древно изобретение — клетка на Фарадей — което всеки можеше да използва като съедини набор от паралелни жици около единия край и след това ги заземи в една точка. Помагаше да се блокират електростатичните заряди и да се попречи на създаването на напрежение между нещата, лежащи от едната и другата страна на щита. Това със сигурност бе полезно при защита на стаята от електролитна корозия, като например от процеждащата се подпочвена вода. Или да екранира статичния шум, който пречи на деликатните схеми в някой радиоприемник във вътрешността на стаята. Но дали подобен екран може да се използва за блокиране на електромагнитни предавания? Ще екранира ли някое скрито устройство от засичане от дистанционните сензори? Дали защитава обитателите от телеметрично наблюдение?

Деметра беше взела само основните курсове по физика, препоръчвани за млади дипломати. Но си спомняше, че някога, през 20-и век, когато телекомуникационните сигнали и енергийният пренос често са се осъществявали с подземни медни кабели, антикорозионните устройства, прикрепени от външната страна на изолацията, не са притежавали способност за блокиране на сигнали. Нито са спирали подслушването и крадците на електричество, извличано от повърхността на кабелите с електромагнитни тороиди. Явно тази мрежа от жици, облепваща стаята, бе предназначена за нещо. Може би пази нещо отвън, но не би могла да направи нищо за запазването на тайната отвътре.