Матю Райли Летящ старт

Бръмчене на магнитни двигатели. Вой на летящите по правата болиди. Остра миризма на прегрели магнитни дискове, сладникава, напомняща мента миризма на охладителната течност.

След като формалностите по откриването на учебната година свършиха, кандидат-пилотите бяха отведени право на състезателната писта. Чантите им бяха отнесени в стаите им, където щяха да се приберат по-късно. Докато траеше церемонията, колите им бяха разтоварени от лайнера и сега ги очакваха в боксовете.

По пътя към питлейна Джейсън и Бъг се изгубиха, естествено.

Спортното училище беше огромно — разполагаше с шест тренировъчни и тринайсет състезателни трасета, които се разтваряха като ветрила от старт/финала и боксовете на отборите по бреговете на река Дъруент, където беше разположен и Центърът за управление на състезанията.

Най-накрая все пак успяха да намерят питлейна, където в бокс номер 55 ги чакаше «Аргонавт».

Скот Сиракюз вече беше там и ги очакваше.

— Господин Чейсър, господин Бъг — започна той. — Много мило, че се присъединихте към нас.

Със Сиракюз имаше още седем ученици — двама със своите навигатори и старши механици… и една сама ученичка.

Която Джейсън вече познаваше.

Сали Макдъф.

— О, вие значи! — възкликна тя.

— Познавате ли се? — попита Сиракюз.

— Запознахме се на церемонията по откриването — обясни Сали.

— Добре. Въпреки това да ви представя. Джейсън Чейсър, запознай се със Сали Макдъф, твоя старши механик. Госпожица Макдъф идва от дивата шотландска пустош, но е много даровит механик. Госпожице Макдъф, като изключим това, че закъсняха безобразно, братята Чейсър са забележителен екип.

Джейсън кимна на Сали.

Сиракюз пък кимна към другите двама пилоти. И двамата бяха едри осемнайсетгодишни момчета. Едното беше азиатец, другото афроамериканец.

— Това са Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън. Този година ще съм и техен наставник.

Уонг и Уошингтън се извисяваха над Джейсън и Бъг. Може би затова ги гледаха като хлебарки.

— Чудесно — продължи Сиракюз. — Днес е понеделник, а в сряда ще участвате в първото състезание за годината. Както във всички състезания тук в училището, точки ще получат първите десет коли по низходяща скала: 10 точки за победителя надолу до 1 за десетия. Тези точки ще бъдат събирани за генералното класиране в училищния шампионат. През годината ви тук ще участвате във всяко възможно състезание с летящи болиди: елиминиране и ендуро. Състезанието в сряда е традиционното за откриване на сезона: Суперспринт 30-2-1: Последният отпада. Трийсет обиколки, но при всяка втора обиколка колата на последно място се отстранява от трасето. Състезанието е бързо, яростно и безмилостно за състезателите, които изостават. В Последния отпада няма изненадващи завръщания и щастливи обрати.

Огледа ги внимателно. Очите му пламтяха.

— Познавам много учители, които оставят учениците си да се подготвят сравнително спокойно за това състезание. Да го използват като начин да опитат водата, да изтръскат ръждата и да придобият усещане за мястото и състезанията. Не гледам по този начин на Състезание №1. Смятам го за състезание, което трябва да се проведе и, дай боже, да се спечели.

— Освен това не вярвам в пилеенето на скъпоценното време за обучение. Затова ще ви дам два часа да прегледате и подготвите колите си, да се уверите, че са пристигнали здрави. А на онези, които не са се срещали досега, да се запознаят — продължи той. — Ще започнем с официална лекция след два часа в 16:00. В стая 17 първо ще се занимаем с електромагнитна физика. Уредил съм професор Кингстън, началникът на катедрата по физика, да ви изнесе специална лекция. След лекцията имате два часа практика в питстопа, започват в 17:30. Вечерята е от 19:00, но винаги може да се нахраните и малко по-късно. Що се отнася до утре сутринта, ще имаме час по състезателна тактика. Очаквам да сте прочели от 1 до 35 страница «Спортен ум» на Тейлър и «Правила на състезанията във ФЛК». Литературата ще откриете на компютрите в стаите ви. Ще направим препитване. Някакви въпроси?

Деветимата ученици го гледаха в безмълвен потрес.

— Не? Чудесно. Значи ще се видим след два часа в стая 17 за лекцията по физика.

* * *

Сали Макдъф бавно обиколи «Аргонавт». Мръщеше се.

Огледа завършващия му с гърбица фюзелаж, докосна гърловините за охладителна течност.

— Хъм.

След това легна върху сервизната скара на колелца и се пъхна под болида.

Джейсън и Бъг стояха и гледаха.

— Хъм — чу се гласът на Сали изпод колата.

А после тя се измъкна, седна, подпря брадичката си с юмрук и се замисли дълбоко, като от време на време плъзгаше поглед по блестящата синьо-бяла сребриста летяща кола.

— Това е боклук — заяви накрая. — Чисто и просто скърпен от вехтории абсолютен боклук. Малко буболече, не мога да си представя, че умно момче като теб ще лети насам-натам с това нещо. За него — кимна към Джейсън — бих повярвала, но за теб — не.

Бъг се усмихна. Сали Макдъф му харесваше.

Но тя още не беше свършила.