Матю Райли Турнирът

- Много добър въпрос, Роджър. И причина за много слухове и скандал, както отбелязва Максимилиан от Виена. По съвет на Игнаций Църквата реагира по-бързо от испанците и обяви Раул за неин играч в качеството му на йезуитски монах. Изключителна наглост, да призоваваш името на Бог срещу това на самия император на Свещената римска империя. Това означава, че крал Карл ще бъде представен от способен, но не толкова добър играч на име Пабло Монтоя.

- Тези йезуити се обличат много семпло за аудиенция при владетел - отбелязах аз. Дългите до глезените им черни раса бяха от проста груба тъкан. Приличаха ми малко на просяци.

- Йезуитите нямат собственост - обясни господин Аскам. - Не притежават дори дрехите на гърба си. Те са всеотдайни слуги на Църквата, пехотинци на Христа. Но водят своята свещена война чрез образование и разпространение на вярата, изпращат мисионери до най-далечните кътчета на света. Йезуитите са интересна група, тъй като ценят науката и знанията, докато самата Църква, на която служат, заклеймява подобни неща. Въпреки това йезуитите

са в авангарда на борбата на папата срещу Лутер и протестантското движение.

- И срещу баща ми.

- И срещу баща ти. Запомни този човек, млада Бес, защото ако се случи да станеш протестантска кралица, ще се наложи да се бориш с мисионерите на Лойола за душата на народа си.

Кимнах към кардинала, който водеше делегацията от Папската държава, и казах:

- Кардиналът им няма подобни угризения относно богатството. - За разлика от Игнаций и играча, кардиналът беше облечен в алени роби от най-фина коприна и беше накичен със златни верижки.

- А, да - с известно отвращение каза учителят ми. - Кардинал Фарнезе.

Кардинал Фарнезе беше невероятно дебел и отпуснатата кожа на врата му се беше нагънала на пръстени; отдалеч му личеше, че е човек, който се тъпче обилно и често. Косата му беше блестящо черна, със сиви кичури над ушите, римският му нос бе надменно вирнат. Държеше ръцете си по необичаен, почти женствен начин: тлъстите пръсти, отрупани с блестящи пръстени, бяха вдигнати нагоре, сякаш докосването на грубия материален свят му причиняваше болка.

- Когато става въпрос за материални въпроси и Римокатолическата църква, Игнаций е по-скоро изключение, отколкото правило - каза господин Ас-кам. - Църквата и повечето висши духовници се наслаждават на богатството и властта си. Донякъде това е проблемът на Лутер относно тях. И такива като кардинал Фарнезе не допринасят за доброто им лице - той е брат на папата, негов най-доверен съветник и вероятен наследник, както смятат мнозина. Папа Павел фаворизира семейството си. Направил е внуците си кардинали преди да навършат седемнайсет. - Учителят ми се намръщи. — Но е доста любо-

питно. че Фарнезе е тук начело на делегацията от Папската държава.

— Защо?

— Защото кардинал Фарнезе е особено рязък в изявленията си срещу мюсюлманите. Той ненавижда ислямската вяра и няма нищо против да го казва. Миналата година на практика призова за пореден кръстоносен поход към Йерусалим. Веднъж оприличи мюсюлманите многоженци на маймуняци с хареми. От своя страна, мюсюлманите го мразят заради възгледите му; най-стар-шият духовник в Константинопол, имам Али, публично призова за фетва против Фарнезе - общо взето, смъртна присъда, която може да бъде изпълнена от всеки мюсюлманин, - но засега другите духовници не са съгласни на такъв краен ход. Изпращането на Фарнезе на този турнир е изключително провокативен акт от страна на Църквата. Сякаш предизвикват имама да предприеме нещо.

— В такъв случай... - започнах аз, но изненадващо бях прекъсната от могъщ животински рев.

Обърнах се и видях нова делегация да пресича двора пред залата за аудиенции — група от яки мъже с груби лица и поръбени с кожа шапки, зад които следваше каруца с клетка от яки железни пръти. В клетката имаше огромна мечка, която едва се побираше в тясното пространство.

Начело на делегацията вървеше ниско момче на не повече от шестнайсет години.

Младежът мина небрежно покрай цялата опашка и се опита да ме изблъска от пътя си, но аз не помръднах.

Момчето изсумтя и спря. Носеше много златни верижки на врата си, зелен филцов жакет и шапка от черен самур - най-скъпата кожа в цяла Европа. Но беше дребно, докато аз бях висока за възрастта си. така че стърчах половин глава над гневните му малки очички.

— Пусни ме да мина, момиче - каза той на гръцки. -Дошъл съм да видя султана и да му дам най-чудесния

подарък, който ще получи днес. Руска мечка, която да украси прочутата му колекция от животни.

- В такъв случай ще трябва да изчакаш реда си като всеки друг - надуто отвърнах аз. - Нареди се на опашката с мечката си.

- Знаеш ли кой съм аз? — остро попита той.

- Трябва ли да знам?

- Аз съм Иван, велик княз на Московия, което означава, че не чакам на опашки, още по-малко зад такива като теб.

- Велик принц значи? - отвърнах аз. - Момченце, всеки тук е по един или друг начин кралска особа или представлява кралска особа. А и Московия не е точно най-силното кралство на света.

- Ще бъде, когато стана цар.