Матю Райли Турнирът

- Но все още не сте открили кой е убил кардинал Фарнезе, така ли?

- Не. Изглежда, че всеки, когото искам да разпитам по въпроса, среща ненавременния си край. Първо готвачът и жена му, а след това и австрийският шахматист Максимилиан.

- Не се занимавайте със смъртта на австрийския шахматист - каза султанът.

- Но той е разговарял с Брунело на няколко пъ...

- Съсредоточете се върху убийството на кардинала. Смъртта на шахматиста не е ваша грижа. — Султанът вдигна бележката, която садразамът му беше дал току-що.

Затаих дъх, когато я видях.

Беше същата бележка, която господин Аскам ми беше показал предишната нощ, скритата в тайника в тока на Максимилиан. Хората на султана бяха претърсили покоите ни, докато бяхме наблюдавали срещите в „Света София".

Султанът посочи кода в началото на бележката.

- Вижте тези числа и букви: N - 16 К 20 G, 6 R. Отнасят се за северното военно пристанище. В момента там има шестнайсет бойни кораба, или Kriegsschiffe, както се казват на немски, двайсет галери, или Gal-eeren, и шест таранни кораби, или Rammschiffe. Максимилиан беше шпионин на ерцхерцог Фердинанд Австрийски и му е докладвал за силата на флота ми.

И в този момент ми стана ясно каква беше онази солена миризма на риба от подметките на Максимилиан. Не беше от кухнята, а от пристанището. Сивата прах пък беше барут, а петънцата кръв - е, на военните пристанища често има кръв.

- Девицата също беше шпионка - продължи султанът. — Задачата й беше да докладва за настроението, мненията, реакциите и поведението ми, докато съм в харема. Както казах, предпочитам да насочите усилията си към смъртните случаи, причините за които не са ми известни.

Учителят ми преглътна с мъка.

- Както желаете.

Точно тогава, може би по щастливо стечение на обстоятелствата. садразамът дойде отново и каза:

- Господарю, другият въпрос е уреден. И обядът ви с имама е готов.

Султанът кимна.

- Благодаря. Ще дойда след края на тази игра...

Тълпата ахна в един глас и всички се обърнахме.

Владимир току-що беше взел царицата на Заман.

Тълпата замърмори смутено.

Някъде отдясно познат глас каза нещо на някакъв славянски език. Беше княз Иван - окуражаваше играча си.

Видя ме и каза на английски:

- Принцесо Елизабет. Моят човек го уби този пер-сиец. Заман е добър, но няма шансове срещу играч с уменията на Влад.

- Не прибързвайте със заключенията, Иван. Пред погибел гордост върви*.

- В Московия гледаме много сериозно на шаха и обучаваме усилено играчите си — каза Иван. - Влад вече е наясно с противника си. Надявам се вашият човек да не застане срещу Влад, защото се боя, че и тяхната среща няма да продължи дълго.

Вгледах се в него, докато се обръщаше към подиумите. У Иван определено имаше напрежение, но то бе някак искрено. Повече от всичко той търсеше уважение - за себе си, за народа си, за княжеството си. Видях го като бъдещ владетел - интелигентен и горд, но винаги наскърбен от начина, по който другите гледат отвисоко на княжеството му.

Малко по-късно Владимир спечели първата игра -при това с голяма лекота, поне според мен. Иван ме погледна и кимна многозначително.

В този момент султанът рязко се изправи и всички в залата също се изправиха.

- Моля да ме извините - каза султанът на учителя ми. - Трябва да се оттегля. Задълженията на владетеля не позволяват почивка. Беше ми изключително интересно да разговарям с вас. Моля, продължете разследването си.

Кимна любезно и излезе.

Канех се да се върна на обичайните ни места, когато учителят ми направи нещо изключително нахално и неочаквано. Наведе се към царицата и каза на гръцки:

- Ваше величество? Може ли да поговорим?

Царицата го изгледа хладно, но после кимна и каза:

- Съвсем накратко.

* Притчи, 16:18 — Ъ. пр.

Царицата

Започваше втората игра между Заман и Владимир. Ние с учителя ми седяхме до царицата.

- Харесва ли ви турнирът, ваше величество? - любезно попита господин Аскам.

- Много.

- Вие самата играете ли шах?

- Малко.

- Простете, но никога не съм имал възможността да задам този въпрос на владетелка и трябва да използвам възможността. Доволна ли сте от факта, че най-силната фигура на шахматната дъска е царицата?

- Признавам, че идеята ми доставя известно удоволствие, да.

Тя говореше спокойно, отпуснато, сякаш угаждаше на учителя ми. Нито за миг не откъсна поглед от играта.

И тогава господин Аскам прошепна:

- Наясно ли сте, че кардинал Кардоза знае за връзката ви с бореца Дарий и изкопчва от него противоестествени услуги в замяна да пази тайната?

Царицата примигна.

Веднъж.

Главата й не помръдна и тя продължи да гледа играта. Беше едва доловимо, но я видях как преглъща, преди да се обърне към учителя ми.

- Наясно съм, господин Роджър Аскам от Кеймбридж. Англия, че съпругът ми се е обърнал към вас с молба да разкриете убийството на гостуващия кардинал. Не знаех, че съм станала заподозряна в разследването ви.

- Ваше величество, аз търся единствено истината.

- Истината невинаги си заслужава да бъде откривана.

- Наясно ли сте, че Кардоза знае за връзката ви и използва Дарий за противоестествени услуги в замяна да пази тайната?

Последва дълга пауза. Накрая царицата каза:

- Да и не.