Матю Райли Турнирът

Имам добър опит от този свят... Зная какво е да си поданик и суверен, какво е да имаш добри съседи и понякога да срещаш зложелатели.

- Кралица Елизабет

Полуфиналите

След два рунда първокласен шах - и след най-до-брите примери за мамене в шаха - в турнира останаха само четирима играчи - братовчедът на султана Заман. брат Раул от Папската държава, нашият господин Джайлс и Ибрахим от Константинопол, шампионът на народа.

Сутринта под вратата ни пъхнаха обновена програма:

1 Рунд

2 Рунд

Полуфинал

Финал

Заман

Тъй като оставаха само още три срещи (две на полуфиналите и една на финала), вторият подиум беше махнат, така че в средата на „Света София" отново имаше само една маса.

Поради причини, известни единствено на служителите на султана, днес сутринта щеше да се играе долната половина от програмата. Подозирам, че братовчедът на султана е имал нужда от повече подготовка преди срещата си.

Така първият полуфинал трябваше да бъде между господин Джайлс и Ибрахим. Следобед Заман щеше да се изправи срещу брат Раул. Тяхната среща щеше да бъде битка на верите, ако можеше да има такава. Чух, че организаторите на залози по улиците я наричали Новия кръстоносен поход.

Жителите на Константинопол се тълпяха в „Света София" и около нея и ентусиазмът им бе почти осезаем. Денят обещаваше да е завладяващ.

Оказа се, че е повече от това.

Докато господин Джайлс вървеше през тълпата към игралния подиум, господин Аскам, Елси и аз се качихме на платформата на султана. Както обикновено, Латиф ни следваше.

Прозях се широко, докато гледах към шахматната дъска и морето от хора около нея. Нямаше къде яйце да хвърлиш, тълпата се смееше и бъбреше, наслаждавайки се на събитието. До мен господин Аскам също сподави прозявката си. Бяхме успели да дремнем само няколко часа сутринта и макар да се чувствах ужасно уморена, бях достатъчно будна, за да оценя забележителното събитие.

Нямаше как да не сравня този пъстър, жизнерадостен свят с подземния, който бях видяла през нощта. Хората в този свят радостно живееха живота си - живот на работа и игри, на храна и радост, на залагания и зрелища като шахматни турнири, без изобщо да си дават сметка за жестокото съществуване в цистерните под краката им.

Или може би си даваха сметка. Свещениците, които бяха слезли долу да наемат телата на онези деца, със сигурност знаеха за жалкото им положение. Хората, заключих аз, много добре си даваха сметка за всяко превъзходство, което имат над други хора.

Тръснах глава, за да пропъдя тези мисли.

Дискусията за стратегията преди мача между господин Аскам и господин Джайлс този път бе кратка. Ибрахим беше приблизително на възрастта на господин Джайлс и играеше по подобен на него начин. Като че ли не използваше нечестни тактики и стратегии. Двамата решиха, че срещата ще бъде просто битка между двама равностойни и талантливи играчи, в която по-добрият ще победи.

Докато вървяхме към местата си на платформата, садразамът се появи пред нас и дискретно дръпна господин Аскам и Латиф, за да поговори с тях.

Двете с Елси седнахме и секунди по-късно Елси вече намигаше и махаше кокетно на престолонаследника, който седеше на десетина места от нас. Той й се усмихна многозначително в отговор.

Господин Аскам и Латиф дойдоха при нас. Учителят ми седна до мен. Странно, но докато се настаняваха, двама от личните гвардейци на султана заеха позиции зад столовете ни.

- Защо са стражите? - попитах аз.

- Предпазна мярка - отвърна учителят ми. - Сад-разамът каза, че имало заплахи за живота на господин Джайлс и на нас, ако той победи местния шампион. Джайлс не знае.

- Боже мой. - Погледнах двамата стражи. Лицата им бяха безизразни.

- И като се има предвид малкият ни нощен инцидент в менажерията - прошепна господин Аскам, -малко защита ми изглежда добра идея.

Съгласих се с него. Исках да говоря с господин Аскам и за случилото се в цистерната преди приключението в менажерията. Изобщо не се бях сетила да повдигна темата, докато треперех в прегръдките му в клетката на вълците. Надявам се, че разбирате, че по онова време ме занимаваха други неща.

И тъй, докато господин Джайлс и Ибрахим заемаха местата си на игралния подиум и започваха срещата, аз се наведох и разказах шепнешком на господин Аскам за приключенията си в подземния свят под двореца, как попаднах на Пиетро и какво научих от него.

Учителят ми слушаше съсредоточено и мълчаливо, като от време на време ме поглеждаше изумено.

Когато приключих, първата игра от мача беше в разгара си, но нито аз, нито господин Аскам забелязвахме това. (Точно тогава Елси стана, за да посети тоалетната. Предполагам, че го направи, за да може да мине покрай престолонаследника.)

Учителят ми ме погледна сериозно.

- Повече никакви нощни разходки сама из двореца, млада госпожице.

- Но вие направихте абсолютно същото...

- Аз съм възрастен мъж! А ти си тринайсетгодишно момиче! Представи си, че беше станало нещо с теб в онези цистерни. Можеше да изчезнеш безследно.

Каза го с искрена загриженост, но и строго. После омекна.