Матю Райли Турнирът

- Тук не е Англия. Лично принцът ми даде това момиче. Моя е. И снощи ми донесе добра сума. Препоръката на престолонаследника е много доходоносно нещо в моя занаят. Тя е най-популярното ми момиче. Селим беше прав. Английските розички са чудни за чукане.

- Ще ни пуснеш да излезем - каза учителят ми студено.

-Не.

Господин Аскам пусна Елси и аз я прегърнах. Тя се облегна на рамото ми - едва можеше да стои на крака.

- Ще ни пуснеш веднага - каза учителят ми и извади лъка изпод палтото си. До него господин Джайлс изтегли меча си.

Господин Аскам опъна тетивата и се прицели право в главата на Африди.

- Много добър стрелец съм и ще умреш преди телохранителите ти да успеят да направят и крачка.

Африди побърза да се усмихне, дръпна се настрани и вдигна ръце.

- Разбира се, от друга страна, винаги съм готов да се спазарим.

- Никакви пазарлъци - каза учителят ми, докато бавно и предпазливо заобикаляхме собственика на бардака и хората му. През цялото време стрелата беше насочена към носа на Африди, а Джайлс не изпускаше от поглед другите двама.

Минахме през засводения вход и излязохме на улицата пред ужасното заведение и на благословената слънчева светлина.

Африди ни гледаше от прага.

- Напусни бързо града, англичанино. След един час ще съм пуснал хората си след теб.

Учителят ми спря за момент, сякаш му беше хрумнало нещо.

После рязко кимна на собственика на бардака и каза:

- Вземам момичето, независимо дали ти харесва, или не. Но в замяна на това да не пращаш хора след нас ще ти предложа една информация.

- Каква информация? - невъзмутимо попита Африди.

- Предполагам, че сводниците и комарджиите са близки в този град - каза учителят ми. - Имаш ли познати, които правят облози? Може би за шахматната среща тази сутрин?

- Да, имам - предпазливо отвърна Африди. - Аз самият приемам доста залози.

- На кого залагат повечето играчи?

- Хората харесват Ибрахим, но залагат на Заман. Ако Заман спечели, ще изгубя значителна сума.

- Заман ще спечели - каза учителят ми. - Можеш да си сигурен в това. Информацията, която ти предлагам, е следната: по време на срещата намери начин да наблюдаваш личния балкон на султана в „Света София". Там ще видиш преимуществото на Заман.

Африди присви очи.

Той бе създание на улицата и като че ли осъзнаваше, че информацията, която му е предложена, заслужава вниманието му.

- Върви, англичанино. Може да проверя какво казваш и ако се окаже, че си ме излъгал, ще се погрижа да те преследват като куче.

- Приемам условията - каза учителят ми и с тези думи си тръгнахме.

Когато час по-късно стигнахме външните стени на града, слуховете вече ни бяха изпреварили - докато ние се придвижвахме пеша, те се разпространяваха на глас от балкон на балкон и от покрив на покрив.

Около „Света София" имало големи безредици.

Заман от самото начало повел в срещата срещу Ибрахим, но тогава - според слуховете - известният сводник Африди пристигнал в залата и забелязал, че Заман получава знаци от петима души, намиращи се на личния балкон за молитви на султана. Африди се развикал възмутено, посочил ги и обвинил Заман в мамене. Тълпата започнала да дюдюка.

Садразамът призовал за спокойствие, но хората били гневни, че човекът на султана мами срещу техния шампион, надигнали се и настояли онези от балкона да бъдат свалени долу.

Султанът бил изненадан. Не знаел какво да каже. Тълпата започнала да хвърля по Заман храна и обувки. Някои се развикали към платформата на султана с искане за справедливост. Неколцината стражи пред султана извадили оръжията си и заповядали на гневната тълпа да се дръпне назад.

Но вече било късно. Тълпата била неудържима.

Вбесените хора се втурнали към игралния подиум.

Започнало меле, тълпата се качила на подиума, помела четиримата стражи, след което хората награбили Заман и го хвърлили в развълнуваното човешко море. Посипали се удари и Заман паднал и бил стъпкан до смърт. Шахматната дъска полетяла във въздуха, безценните златни и сребърни фигури се пръснали и последвал невиждан см)Т. когато хората се втурнали да ги награбят.

Тогава други вбесени зрители преобърнали огромното табло, показващо срещите от турнира, а Африди

крещял: „Това е измама! Целият турнир е измама!" Накрая безредиците станали неудържими.

Игралният подиум бил съборен и направен на трески. Лумнали пламъци. Хората вилнеели.

При вида на разразилия се хаос султанът побързал да се оттегли в двореца. Според последните слухове гвардията щурмувала „Света София" с мечове и щитове, за да разпръсне тълпата и да въдвори ред.

Така свърши международният шампионат по шах, организиран от мюсюлманския султан през 1546 година - с позор, обвинения в измама и фаворизиране, без да бъде обявен победител. Историята никога няма да научи за него.

Върнахме се при господин и госпожа Понсонби и английските ни гвардейци в селището до Златната порта и незабавно потеглихме по дългия път към дома.

Госпожа Понсонби не се беше възстановила напълно от отравянето, но изглеждаше много по-добре. Всъщност се беше съвзела достатъчно, за да отбележи: