Мошеникът

Тогава Грейди и Денистън сграбчиха стъписания пожарникар, повалиха го на земята и влязоха в асансьора. Стигнаха до двайсет и четвъртия етаж, но там вратите се заключваха с компютър. Изскочиха навън, намериха аварийните стълби и изтичаха на последния етаж. Стълбището беше изпълнено с пушек и в следващия миг те видяха защо… На площадката горяха два метални контейнера с отпадъци.

— Това е работа на онова шибано копеле — каза Грейди и хукна по коридора.

Няколко прозореца на източната страна бяха счупени и от тях се виеха кълба дим. Под всеки беше запален по един контейнер за отпадъци. Нищо друго на пода не гореше. Контейнерите бяха пълни с тапицерията на столовете и изпускаха гъст черен дим.

После агентите чуха бръмчене на хеликоптер.

— Към покрива! — изкрещя Грейди.

Двамата с Денистън извадиха пистолетите и хукнаха нагоре по стълбите.

Биано ги чакаше на покрива. Нанесе силен удар в четвъртитата челюст на Грейди. Агентът отхвръкна назад, строполи се на площадката и изпадна в безсъзнание.

Алекс, Томи и Виктория тичаха към хеликоптера.

Биано погледна стъписания Денистън, който бе насочил пистолет срещу него. Изрита го от ръката му. Двамата се изправиха един срещу друг. Биано не мислеше, че русокосият хубавец ще му създаде големи затруднения. Но Дени се ядоса, кипна от гняв, хвърли се върху Биано и го повали на земята.

Томи видя всичко това от хеликоптера. Дъглас се търкаляше с някакъв тип, когото не бе виждал дотогава.

Мафиотът реши, че сградата гори и побърза да се измъкне оттам колкото е възможно по-бързо. Не видя металните контейнери за отпадъци, които Биано запали. Прибра удостоверенията в куфарчето си, чу, че Виктория извика: „На покрива!“ и хукна, без да задава въпроси. И сега гледаше от хеликоптера как бият личния му геолог. Томи слезе да му помогне.

— Имам място само за още един! — извика пилотът.

Томи още не искаше да се разделя с доктор Кларк, затова се приближи до Денистън, който душеше Биано, и спокойно го ритна в главата. Изправи Биано и го повлече към хеликоптера.

— А другият? — попита пилотът, сочейки Дени, който се бе хванал за главата.

— Каза, че няма нищо против да го вземеш при следващия курс — отговори Томи.

Хеликоптерът се издигна и отлетя. Приземиха се пет пресечки по-нататък и слязоха. Пилотът се върна за последния човек на покрива. Адвокатът беше втрещен. Беше му дошло твърде много за един ден и искаше да се върне в кантората си. Томи, Биано и Виктория взеха такси до „Пен Мючуъл Билдинг“, вмъкнаха се в гаража, качиха се в колата на Томи и изчезнаха, без да ги забележат в суматохата.

— Наздраве за шибания петрол! — каза Томи, вдигна чашата с шотландско уиски и я изпи на един дъх.

Вече изглеждаше пиян и се хилеше на принудително доведената си публика — Биано, госпожица Луна и Уейд и Кийт Съмърланд. Ухото на Кийт още бе превързано от удара на Виктория.

— Къде са момичетата? — обърна се Томи към Уейд, който бе поръчал няколко стриптийзьорки.

— Трябва да дойдат всеки момент, Томи.

— Казваш, че никога не си била в Лас Вегас, а? — попита Томи и Виктория поклати глава. — Виждаш ми се позната. Това ме побърква, но ще се сетя.

Намираха се в апартамента на Томи в „Риц“. Удостоверенията за акциите бяха в отвореното куфарче на масата.

— И така, сключихме сделката — каза той, поглеждайки Биано с крива усмивка. — Тъй като доктор Сътън се оказа шибан предател, няма да му дам дяла. Неговите двайсет процента идват при мен. А що се отнася до твоите двайсет, доктор Кларк, мисля, че са твърде много. Каква работа си свършил?

— Господин Рина — започна Биано, който бе загубил очилата си по време на схватката с Денистън и присвил очи, се преструваше, че едва вижда Томи. — Аз направих всичко. Открих залежите. Без мен нямаше да имате петролна компания. Нали сключихме сделка?

— Имаш ли писмен договор? — злобно се ухили мафиотът.

— Ами, не, но имаме устно споразумение.

— Така ли? Имаш ли свидетели на шибаното устно споразумение?

— Доктор Сътън…

— Той не се брои. Някой друг?

— Не, но сигурно си спомняте…

— Не, не си спомням за никакво споразумение с теб, празна главо. И тъй като остава само твоята дума срещу моята, надявам се, че няма да ме наречеш лъжец, защото ако го направиш, ще измета пода със задника ти. — После Томи се усмихна. Уейд и Кийт се засмяха заедно с него. — Не е толкова трудно да правиш бизнес. Всички разправят, че не било лесно. Нищо работа.

Усмивките на двамата бивши полузащитници бяха напрегнати и неестествени. Томи беше едва метър шейсет и седем, но ги плашеше до смърт.

Джо Рина спря пред главния вход на белия като алабастър хотел „Риц-Карлтън“ на Стоктън стрийт. Слезе от лимузината и стъпвайки на пръсти, се отправи към фоайето, където го чакаше Рио Уелс. Без да разменят нито дума, двамата влязоха в бара и седнаха на една маса в дъното. Беше 5:30 следобед и заведението започваше да се пълни. Звънът на чашите и смехът заглушаваше разговора им.

— Какво научи? — тихо попита Джо.

— Не знам какво става, по дяволите, господин Рина, но със сигурност има нещо гнило.

— Казвай.