Мостът на птиците

Въздействието на Краката на Великия корен на силата бе наистина изключително. Бледите личица на децата поруменяха, пулсът им се ускори, а движението на завивките започна да издава отново нормално дишане. Родителите нададоха радостни викове, когато децата едно след друго седнаха в леглата си и отвориха очи. Започнаха да се смеят и кикотят. След това всички момчета раздвижиха рамене нагоре и надолу и си дадоха вид, че искат да уловят нещо. Когато и момичетата започнаха да повтарят същите движения изведнъж с ужас си дадох сметка, че наблюдавам ритуал, какъвто самият аз бях изпълнявал поне сто пъти преди време.

Ли Као отиде до Костения Шлем и размаха ръка пред лицето й. Широко отворените й очи не реагираха. Той изръмжа недоволно, свали едно кандило от поставката му и го запали, но въпреки че го поднесе толкова близо до лицето й, че то почти докосна носа й, зениците й не се присвиха. Абатът сграбчи едно момче на име Маймуната и го разтърси с все сила, но то не реагира. Децата на Ку Фу продължаваха да се смеят и кикотят, да размахват ръце и присвиват рамене без въобще да забелязват своето обкръжение. Бяха се събудили, но в един свой собствен свят.

Костения Шлем внезапно престана да се движи и застина неподвижно, като щастливата усмивка не изчезна от лицето й. Другите момичета, а след малко и няколко момчета последваха примера й. Накрая единствено Сърничката на Фан продължи да се движи, а момчетата продължиха да правят същото с удвоени усилия. Най-сетне и Сърничката спря и застина. Децата издадоха задавен звук, който можеше да се приеме и като възклицание, след което всичките с изключение на Сърничката и на Малкия Хон затвориха плътно очи. Устните на Малкия Хон се раздвижиха бавно и ритмично, а другите деца започнаха отново да се кикотят и да размахват ръце, без обаче да отварят очи. Единствено Сърничката не промени неподвижната си поза и продължи да мълчи.

Вече ви казах, че бях разпознал ритуала, но това, което се случи после, бе напълно неочаквано. Всички деца внезапно престанаха да се движат и отправиха поглед на изток. Бяха съсредоточени и разбрах, че се вслушват в някакъв звук, който те само можеха да чуят. Костения Шлем отвори уста. Когато тъничкото й звънко гласче наруши манастирската тишина всички ние, включително и Господаря Ли, който бе авторитет но фолклора във всички краища на Китай, обърнахме погледите си към прозореца и се втренчихме с широко разтворени очи в далечния силует на Възглавницата на Дракона.

— Нефритова… табла… — прошепна тя.

— Шест… осем… с гребла — прошепна Малкия Хон.

— Горещ огън нажежен… — прошепна Маймуната.

— Нощ, светла като ден… — прошепна Ван Номер Три.

— Студен огън от блато! — казаха всички момчета едновременно.

— Първо сребро, сетне злато — казаха всички моми чета едновременно.

Малкия Хон повторно се извърна и започна отново да движи ритмично устните си. Оживлението се засили десетократно, когато другите деца възобновиха махането с ръце. Единствено Сърничката на Фан продължи да седи неподвижно. Кикотът и смехът станаха все по-силни и по-силни, докато децата продължиха да повтарят песента. „Нефритова табла /шест, осем с гребла/ горещ огън нажежен/ нощ, светла като ден/ студен огън от блато/ първо сребро, сетне злато.“ Маймуната вдигна дясната си ръка и започна да я размахва напред-назад. С един от пръстите си докосна челото на Сърничката и Малкия Хон веднага престана да движи устните си. Другите депа отвориха очи и започнаха да се смеят, а на лицето на Сърничката се появи щастлива усмивка. След това се прозина лениво, затвори очи и се отпусна в леглото си. Останалите деца последваха примера й и плачът на родителите повторно изпълни стените на манастира Ку Фу. Децата отново лежаха неподвижно като мъртъвци.

Краката на силата почти се бяха справили със задачата, но все пак не бяха смогнали да отведат депата на безопасно място. Абатът улови Ли Као и мен за ръцете и ни отведе в кабинета си. Сетне затвори вратата и жаловитият плач секна. Лицето му отново бе набръчкано и страховете му се бяха върнали. Пое си дълбоко дъх и се обърна към Господаря Ли.

— Ще продължите ли? — попита тихо.

— Не виждам с какво друго бих могъл да се занимавам в сегашния момент — отвърна Господаря Ли и сви рамене. След това лукаво се усмихна. — Не, истината е в това, че вече изцяло съм погълнат от интерес към този действително странен случай, и че ако някой се опита да ме откъсне от него, ще се разнищя като младенец, комуто са отнели лъскава нова играчка. Би ми било полезно да узная какво точно правеха тези деца.

— Играеха на криеница — отговорих.

— На какво?

— На криеница — отвърна абатът. Манастирът се самоиздържаше с производството на едно много качествено вино. На самия абат и на монасите бе забранено да го докосват, но той наля по чаша за Ли Као и за мен.