Мостът на птиците

Майката на плешивия господин била починала не много отдавна и синът й изпълнил малко необичайното й предсмъртно желание да кремира тялото й. Една нощ призракът й му се явил на сън и пожелал урната с пепелта да бъде поставена сред лоханите от Лун Мен. По тази причина той и скъпият му приятел се отправили с урната на поклонение в светото място, но междувременно разбрали, че призракът е имал нещо друго предвид. Пътят за Лун Мен минавал покрай ливадата на селянина, където ги чакала кравата. Плешивият господин веднага разпознал топлите кафяви очи на майка си.

— Това е майка ми! — извикал той. — Скъпата ми майка се е преродила в крава!

Срещата била толкова вълнуваща, че и самият селянин се трогнал. Просълзил се от умиление, като видял как очите на кравата се изпълват със сълзи, когато ближела любовно главата на плешивия си син. „Мамо! Колко се радвам да те видя отново!“ плачел от радост синът, прегръщайки косматите крака на кравата.

Какво можел да направи селянинът? Изпълнил се с удовлетворението на човек, сторил добро дело, когато наблюдавал как кравата му се отдалечава в компанията на двамата господа, нежно прегърнали я през шията. Бидейки неук човек, доста се изненадал, когато добри хора после му обяснили, че очите на кравите винаги сълзят, когато ближат сол.

— Включително и солта, посипана върху един плешив череп! — крещеше сега селянинът.

— Как смееш да ни обвиняваш в лъжа? — извика Лихваря Фан.

— Ще те съдим за клевета! — изпищя Мърлявия Ма. Когато селянинът се втурнал да открие мошениците, бил придружен от доста свои съседи, също пострадали от измамите на Ма и Фан. Сега всичките вкупом настояваха пред губернатора да обеси двамата разбойници на най-високото дърво.

— До един сте лъжци! — пищеше Лихваря Фан.

— Ще ви съдим за клевета! — крещеше Мърлявия Ма.

— Воле, ти познаваш тези две създания доста добре — каза Господаря Ли. — Какво ще предприемат сега?

— Ще преминат в контранастъпление — отвърнах уверено. — Не знам как, но винаги излизат сухи от водата.

— Прекрасно. Господа, време е да тръгваме.

На върха на кулата се вееше огромно копринено знаме с тигровата емблема на княза. Войниците на пост на кулата бяха твърде заинтригувани от развитието на спора между Май Фан, и готовата да ги линчува тълпа, така че не забелязаха как откачих и прибрах знамето. От остатъците на един търкалящ се наблизо стар кафез за гълъби стъкмихме здрав кош. С въжето, на което се вееше знамето, прикрепихме коша към него.

— Принципът е същият, както при падащия лист — поясни Господаря Ли. — Той пада плавно, защото въздухът го тика отдолу нагоре почти със същата сила, с която той пада към земята. Това знаме ми се вижда достатъчно голямо, макар че нямаше да е зле кулата да е със сто стъпки по-висока.

Тихо се прокраднахме до другата страна на кулата, за да видим какво става с Ма и Фан. Привлечен от бръмченето на пчели. Мърлявия Ма погледна с удивление струйката мед на кулата. Присегна към меда и се огледа. Любителят на бодливи прасета бе извадил кутия с бонбони и ги пъхаше автоматично в зиналата си уста, докато слушаше разправиите и взаимните обвинения. Мърлявия Ма умело посипа пепелта в погребалната урна с мед и сетне я пъхна под дебелите пръсти на търговеца. Ръката му неуморно продължи да запълва ненаситната уста.

— Чудовище! — изкрещя ужасено Ма. — Фан, погледни какво правят тези изверги! Първо се опитаха да откраднат превъплъщението на милата ти майчица, а сега изяждат останките й!

— Човекоядци! — изкрещя Лихваря Фан. Разтвори челюстите на търговеца и надникна в зиналото му гърло. — Мамо, кажи нещо! — извика той.

Последва суматоха и войниците се втурнаха към крещящата тълпа. Ние преместихме коша и знамето в задната част на покрива. Влязохме в коша и аз се залових за въжетата.

— Реших да помоля Царете на Яма да ми позволят да се преродя като трипръст ленивец, а Вола иска да се прероди като облак. Ти имаш ли някакви предпочитания? — обърна се Ли Као към Скъперника Шен.

— Искам да се преродя в дърво — отвърна бързо Скъперника Шен. — В досегашния си живот се занимавах само с осребряването на полици. Бих искал да осигурявам безплатна сянка на уморените, безплатни места за гнездене на птиците, безплатни плодове за гладните и безплатен дървен материал за дървосекачите, когато стана стар и непотребен. Селяните дават собствени имена на любимите си дървета и заради това най-скъпото въжделение на Скъперника Шен е да бъде кръстен „Старата Щедрост“.

— Ще увисна с опашката си на един от клоните ти — каза Господаря Ли.

— Ще премина над теб и ще напоя корените ти с дъжд — добавих аз.

— Трогнат съм — изхлипа Скъперника Шен.

— Сбогом, дърво.

— Сбогом, облако.

— Сбогом, ленивецо.

Отблъснах се от стената и тримата полетяхме към земята като буболечки, впил се в камък. Помолих Небесата да се смилят над душата ми и знамето внезапно се изду. Спряхме във въздуха така внезапно, че ръцете ми почти се измъкнаха от ставите си.

— Ще трябва наистина да се отбием някъде я да посъберем малко перли за Лотосовия облак — каза Скъперника Шен.

— И нефрит — добавих.