Мостът на птиците

— Каза го точно, както трябва — отвърна му тихо Господаря Ли.

Скъперника Шен сякаш почувства облекчение. Очите му се затвориха и дишането му отслабна. След това се изкашля и от устата му потече кръв, а душата му напусна червения земен прах.

Коленичихме до Скъперника Шен и стиснахме ръце за молитва. Пред очите ми лицето на А Чен се смесваше С лицата на децата от село Ку Фу, така че не можах да кажа нищо, само плачех. Гласът на Ли Као обаче бе твърд и ясен.

— Голяма е радостта ти, Скъпернико Шен — говореше той. — Душата тя напусна клетката на твоето тяло и се съедини с душата на А Чен. Убеден съм, че Царете на Яма ще ти позволят да се преродиш като дърво и че в цялата околност бедните селяни ще те знаят като „Старата Щедрост“.

Най-сетне и аз се съвзех.

— Скъпернико Шен, ако съдбата пожелае да се срещна отново с Лотосовия облак, ще и разкажа твоята история. Тя ще се разплаче и никога няма да те забрави. Докато аз съм жив, и ти ще живееш в сърцето на Вол Номер Десет.

Изрекохме няколко молитви и направихме символично жертвоприношение. Нямаше обаче как да погребем тялото в твърдата скала, така че се помолихме на духа му да ни извини, задето не сме довели ритуала докрай. След това се изправихме, поклонихме се, а Ли Као взе факела.

— Господарю Ли, ако се качиш на гърба ми, ще можем да се придвижим по-бързо, дори и ще тичам — предложих аз.

Той се покатери на гърба ми и продължих напред по тунела. Наклонът му продължаваше да е възходящ и след час песента на камбаните затихна напълно. Ако някой от читателите ми някой ден посети тази местност, нека непременно посети Пещерата на камбаните. Музиката й наистина идва от самите Небеса, независимо от тона, че известно време я използваха користно зли хора, които вече не са сред нас. Прекрасната музика току-що бе заглъхнала, когато след един завой факелът на Ли Као освети една позната фигура. Пред нас бе застанал дребният монах в пурпурни одеяния и се хилеше.

— Спри, глупако! С нищо ли не се поучи от смъртта на Скъперника Шен? — изкрещя Господаря Ли, докато аз направих скок напред.

Понечих да спра, но вече бе късно. Протегнал ръце, за да удуша монаха, се бях наклонил напред, направих неволно още една крачка и стъпих върху тръстикова рогозка, умело боядисана по такъв начин, че да наподобява скала. Пропаднах в нея сякаш през вода с главата надолу и се приземих с такава сила, че изгубих дъх. Факелът падна заедно с нас и когато се съвзех достатъчно, за да се огледам, забелязах, че се бяхме оказали в кладенец, широк около осем стъпки и дълбок около петнадесет, чийто стени бяха направени от плътно прилепнали едни до друг каменни блокове. Чух стърженето на метал и погледнах нагоре. Сърцето ми изстина от ужас.

Малкият монах теглеше с все сила една тежка верига и върху отвора на кладенеца започна бавно да се приплъзва железен капак.

Ръката на Ли Као се бе окачала зад дясното му ухо.

— Ето ти подарък от Скъперника Шен! — изкрещя той и на светлината на факела проблесна острието на нож. Монахът изпусна веригата и се хвана с две ръце за гърлото си, където ножът бе потънал до ръкохватката. Зърнахме бялото на очите му, след това шурна силна струя кръв, чу се отвратително бълбукане и монахът падна в кладенеца.

Повдигнах ръце, за да го уловя, обаче тялото му така и не успя да достигне дъното. Краката му се бяха оплели във веригата и той увисна във въздуха. Възкликнах удивено след като видях, че тежестта на тялото му продължаваше да придърпва металния капак върху отвора на кладенеца. Капакът шумно изщрака. Само за миг се залових за веригата и се покатерих над люлеещия се монах. Натиснах капакът с все сила, но напънът ми се оказа безплоден. Железният капак бе легнал плътно на мястото си, а нямаше къде да стъпя, за да се изтласкам.

— Господарю Ли, не мога дори да го помръдна! — Спуснах се на пода, който също бе каменен. Факелът ни все още гореше С жълта светлина, която обаче след малко щеше да стане оранжева, сетне синя, а накрая щеше напълно да изчезне. Последното, което щяхме да видим, преди да се задушим, щеше да бъде мракът на този гроб.

Изпитвам ужас от затворени пространства. Започнах да се моля с дрезгав глас. „Сапара, Тарата, Мита, Пражна, Пара…“

— Прекрати веднага тези глупости и се залавяй за работа — рече властно Господаря Ли. — Нямам нито против будизма, но можеше да изразиш брътвежите си на някакъв цивилизован език. Или пък да научиш малко по-добре този, който сега осакатяваш.

Взе два камъка и ми подаде единия. След това започна внимателно да почуква е него стените на кладенеца в кръг, покатерен на гърба ми. Аз се заизкачвах по веригата и той повтори операцията на друга височина. При втората ни обиколка при едно почукване се чу глухо кънтене. Ли Као се взря внимателно в каменната плоча и забеляза, че тя не бе издялана както трябва, като мястото, където трябваше да се съедини с другите, бе запълнено с тънка ивица хоросан.

Скочих на пода, а Ли Као се извърна към люлеещия се труп и учтиво му се поклони.