Можеш ли да пазиш тайна?

Усещам в мен да напира нещо горещо, гърлото ми се стяга, едва си поемам дъх. Полагам усилия да не заплача, но лицето ми се сгърчва от само себе си.

— Джак — преглъщам отчаяно, — не съм… наистина не съм…

— Знам — прекъсва ме той с кимване. — Знам, че не си.

— Никога не бих…

— Знам, че не би, Ема — казва той нежно. — Знам.

И сега вече не успявам да се сдържа. Сълзите рукват от очите ми. Изпитвам огромно облекчение. Той знае. Чудесно!

— Ъъъ… — избърсвам сълзите от лицето си, като се опитвам да се овладея. — …Това значи ли, че… че ние…

И спирам, защото не ми стига кураж да изрека думите.

Настава продължително, тягостно мълчание.

Не знам какво бих направила, ако отговори с „не“.

— Виж сега, не бързай с решението си — казва най-сетне Джак, като ме поглежда втренчено. — Защото имам още много, много неща да ти споделям. А някои от тях са доста ужасни.

Разсмивам се през сълзи.

— Не е нужно да ми ги казваш всичките.

— А, не! — заявява Джак категорично. — Нужно е! Дай да вървим — махва той неопределено към улицата. — Защото това ще ни отнеме доста време.

— Ами добре — приемам с все още леко разтреперан глас. Джак ми подава ръка и след миг колебание аз я поемам и стисвам.

— И така… докъде бях стигнал? А, да! Но да ти кажа, това е нещо, което не може да бъде споделено с всеки! — Джак се привежда към мен и зашепва: — Истината е, че аз всъщност не харесвам „Кола Пантера“. Предпочитам „Пепси“!

— О, не! — възкликвам шокирано.

— Дори понякога си сипвам „Пепси“ в кутийка от „Кола Пантера“…

— Не е вярно! — изкикотвам се аз.

— Вярно е! Предупредих те, че някои от моите тайни са доста ужасни…

Тръгваме бавно по улицата. Всичко тъне в тишина. Чува се само шумът от стъпките ни, вятърът в дърветата и гласът на Джак, който говори, говори… Джак, който споделя с мен всичко.

XXVII

Удивително колко различен човек съм напоследък! Изцяло, тотално, абсолютно съм променена. Аз вече съм една нова Ема. Много по-открита, отколкото преди. И по-откровена. Защото вече знам, че ако не си откровен с приятелите, колегите и хората, които обичаш, то какъв тогава е смисълът на живота?

Единствените тайни, които все още имам, са съвсем мънички, само най-най-съществените. А и те са само няколко. Мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка.

Ето например няколко от тези мои тайни, за които се сещам в момента:

1. Не съм сигурна, че на мама й отиват изрусените кичури, дето си ги е направила.

2. Гръцката торта, която Лиси ми направи за рождения ден, беше най-отвратителното нещо, което съм вкусвала през живота си.

3. Взех, без да питам, банския на Джемима от Ралф Лоран за ваканционното пътешествие с мама и татко и му скъсах една от презрамките.

4. Онзи ден, докато гледах пътната карта на града, за малко да попитам: „Каква е тази голяма река, дето минава покрай цял Лондон?“ После обаче ми светна, че това е околовръстният път.

5. Миналата седмица сънувах един напълно откачен сън… за Лиси и Свен.

6. Тайничко започнах да подхранвам коледната звезда на Артемис с укрепващ растежа тор.

7. Сигурна съм, че Сами, златната рибка, пак се е променил, докато с мама и татко бяхме на ваканционното пътешествие. Откъде се е взела тази допълнителна перка?

8. Знам, че трябва да престана да раздавам на де когото сваря визитки, на които пише „Ема Коригьн, специалист по маркетинг“, но просто не мога да се въздържа.

9. Миналата нощ, когато Джак ме попита за какво мисля, аз му отговорих „За нищо“, ама това не беше съвсем вярно. Защото всъщност мислех как да кръстим децата си.

Добре де, ама то си е абсолютно нормално да имаш по някоя малка тайничка от гаджето си.

Всеки го знае.

Така де!