Мъртви на прага

Исусе Христе, пастире юдейски! Ами ако наоколо дебнеше Мики? Той щеше да убие Чарлз. Със сигурност!

— Суки! — Изобщо не очаквах да чуя гласа на Чарлз, макар че, честно казано, точно в момента не бях в състояние да очаквам каквото и да било. — Ела навън, ако обичаш!

Плъзнах босите си крака в пухените розови чехли и се втурнах по коридора към задната врата; оттам поне ми се стори, че идва гласът на Чарлз.

— Светвам външната лампа — извиках. Не исках да го стряскам с внезапната ярка светлина. — Сигурен ли си, че навън е безопасно?

— Да — отвърнаха два гласа почти едновременно.

Щракнах ключа със затворени очи. Миг по-късно отворих вратата и пристъпих до прага — в розовата си пижама и розовите си пухени чехли. Веднага ми стана хладно и скръстих ръце пред гърдите си.

Отне ми около минута да възприема зрелището пред себе си.

— Така… — бавно казах аз. Чарлз стоеше на покрития с чакъл паркинг, преметнал ръка около шията на Бил Комптън, съседа ми. Бил също е вампир, от Гражданската война насам. С него си имаме общо минало. Е, може би просто камъче в дългото минало на Бил, но за моя живот си е цяла канара.

— Суки — изхриптя Бил през стиснати зъби. — Не искам да причинявам нищо лошо на този непознат. Кажи му да ме пусне.

Замислих се няколко секунди и бързо реших съдбата му.

— Чарлз, мисля, че можеш да го пуснеш — казах аз и в следващия миг новият ни барман вече стърчеше до мен.

— Познаваш ли този мъж? — попита Чарлз с ледена нотка в гласа.

— Да, познава ме — отвърна Бил със същия леден тон. — Интимно.

Ох, дявол да го вземе!

— Колко сме дискретни. — Нищо чудно и моят тон да е бил леден. — Аз не разправям наляво-надясно подробности от нашата отдавна приключила връзка. В замяна очаквам същото джентълменско поведение.

За моя огромна радост, Чарлз повдигна свирепо едната си вежда и хвърли на Бил изпепеляващ поглед.

— Значи сега делиш леглото си с този? — попита Бил и кимна към по-ниския от него вампир.

Всичко друго бих изтърпяла, но не и това. Рядко губя самообладание, но случи ли се, и следа не остана от него.

— А теб какво те интересува? — озъбих се аз. — Дали ще спя със сто мъже, или със сто овце, си е лично моя работа! Защо дебнеш около къщата ми посред нощ? Уплаши ме до смърт!

Бил изобщо не се стресна.

— Съжалявам, ако съм те събудил и уплашил — излъга той. — Просто исках да се уверя, че си в безопасност.

— Обикалял си в гората и си надушил друг вампир — казах. Бил имаше изключително остро обоняние. — Затова се домъкна тук, за да провериш кой е.

— Исках да съм сигурен, че никой не те напада — каза Бил. — Стори ми се, че долових и човешки мирис. Идвал ли ти е днес човек на гости?

И за секунда не повярвах, че Бил е загрижен единствено за безопасността ми. Не ми се нравеше и мисълта, че поводът за посещението му може да е ревност или някакво похотливо любопитство, затова просто поех дълбоко въздух и издишах, за да уталожа шева си.

— Чарлз не е тук, за да ме нападне — казах аз и изпитах гордост от спокойствието в гласа си.

Бил се усмихна презрително.

— Чарлз значи — процеди през зъби той.

— Чарлз Туайнинг — уточни моят гост и се поклони (ако лекото навеждане на къдравата му глава може да се нарече поклон.)

— Къде го намери тоя? — попита Бил, този път доста по-спокойно.

— Той всъщност работи за Ерик, също като теб.

— Ерик ти е осигурил бодигард? Ти имаш нужда от бодигард?

— Слушай какво — процедих през стиснати зъби аз, — докато теб те няма, аз продължавам да живея. Градът — също. Наоколо се разхождат убийци, стреля се по хора. Един от пострадалите е Сам. Имахме нужда от барман, който да го замести, и Чарлз си предложи услугите. — Е, малко позамазах истината, но дребните подробности нямаха значение точно в този момент.

Но пък успях да разклатя спокойствието на Бил.

— Сам. Кой друг?

Треперех от студ в тънката си силонова пижама, но не исках да каня Бил вътре.

— Калвин Норис и Хедър Кинман.

— Мъртви?

— Само Хедър. Калвин е тежко ранен.

— Полицията арестувала ли с някого?

— Не.

— Знаеш ли кой е стрелецът?

— Не.

— Тревожиш се за брат си.

— Да.

— Трансформирал се е по пълнолуние.

— Да.

Бил ме погледна с нещо като съжаление.

— Съжалявам, Суки — каза той. Звучеше искрено.

— Не го казвай на мен. Няма смисъл — троснах се аз. — Кажи го на Джейсън. Той е човекът с козината.

Лицето на Бил доби каменно изражение.

— Извини ме за натрапването. Тръгвам си. — И потъна в гората.

Не видях реакцията на Чарлз, защото веднага се обърнах, влязох в къщата и угасих външната лампа. Проснах се обратно в леглото, но не можах да заспя от яд и тревога. Завих се презглава, за да дам на вампира да разбере, че не ми се говори за случилото се. Той се движеше толкова тихо, че нямах представа къде точно се намира; стори ми се, че спря за миг пред вратата ми, а после продължи по коридора.

Въртях се в леглото поне четиридесет и пет минути и чак тогава усетих, че се унасям в сън.

И точно преди да заспя дълбоко, някой ме стисна за рамото. Усетих миризма на сладък парфюм… и на още нещо, нещо ужасно. Чувствах се страшно отпаднала.

— Суки, къщата ти гори — каза някой.