Мъртви на прага

Когато паркирах пред вкъщи, Тери вече работеше здравата. Оказа се, за моя голяма радост, че е отхвърлил огромно количество работа. Когато му го казах, той се усмихна и спря да товари дъски в пикапа си.

— Да разрушаваш, е много по-лесно, отколкото да строиш — каза той. Не се правеше на философ, просто споделяше мнението си като строителен работник. — След два дни ще съм приключил, освен ако не възникне нещо непредвидено, което да ме забави. Метеорологичната прогноза обещава сухо време.

— Страхотно. Колко ще ми струва?

— О… ами… — измърмори той и смутено сви рамене. — Сто? Петдесет?

— Не, малко е — възразих аз и набързо пресметнах работата му в часове. — По-скоро триста.

— Суки, няма да приема толкова пари от теб — твърдо отсече Тери. — Бих го направил и безплатно, но трябва да си взема ново куче.

На всеки четири години Тери си купуваше много скъпо ловно куче, порода катахула. Не, не сменяше старите модели за нови. Просто с кучетата на Тери все нещо се случваше, макар че той се грижеше много добре за тях. Първото му куче живя само три години, а после го прегази камион. Второто го отровиха. Третото, на име Моли, го ухапа змия. Тери от месеци чакаше ред в списъка на развъдника в Кларис, за да си вземе кученце от тази порода.

— Доведи ми го, да го гушна — предложих аз и той се засмя. За пръв път си дадох сметка, че свежият въздух му се отразява много добре. Той винаги изглеждаше много по-спокоен — и душевно, и физически, — когато не се намираше под покрив. Когато разхождаше кучето си например, изглеждаше съвсем нормален.

Отключих входната врата и влязох в къщата, за да събера нужния багаж. Навън печеше слънце, така че липсата на електричество не беше проблем. Напъхах в един голям найлонов чувал два комплекта чаршафи, стара плюшена покривка за легло, още малко дрехи и кухненски прибори. Трябваше да си купя кафеварка. Старата беше стопена.

И тогава, докато стоях и гледах през прозореца кафеварката, която стоеше най-отгоре върху купчината боклуци в двора, осъзнах колко близо съм била до смъртта. Това прозрение ме разтърси като оръжеен залп.

Не помръднах в продължение на цяла минута, загледана в деформираното парче пластмаса. Следващата минута прекарах седнала на пода, с учестено дишане и вперен в дъските поглед.

Защо ме връхлиташе едва сега, три дни по-късно? Не зная. Може би видът на Госпожа Кафеварка отключи нещо в мен: обгореният кабел, уродливо огънатата пластмаса, буквално застинала на мехури. Преместих поглед върху кожата на ръцете си и се разтърсих от ужас. Седях на пода и треперех като листо, изгубила представа за времето. Успокоих се, но в продължение на няколко минути след това в главата ми имаше само вакуум. Близостта със смъртта ме извади от равновесие.

Клодин ме беше спасила не само от сигурна смърт, но и от болка — толкова силна, че и да бях оцеляла, сигурно щях да искам да съм умряла. Щях да съм й длъжница цял живот.

Тя може би наистина беше моята кръстница фея.

Изправих се, поех дълбоко въздух, взех найлоновата торба и се запътих към новия си дом.

12.

Отворих вратата с ключа, който ми даде Сам.

Щях да обитавам дясната половина на къща близнак. В другата живееше Хали Робинсън — младата учителка, която имаше връзка с Анди Белфльор. Тоест, като бонус получавах частична полицейска защита, както и спокойствие денем, когато Хали работеше, а аз трябваше да спя след нощна смяна.

В малката всекидневна имаше диван на цветя, ниска масичка за кафе и едно кресло. Оттам се влизаше в кухнята — тясна, разбира се, но оборудвана с печка, хладилник и микровълнова. Нямаше съдомиялна машина, но аз така или иначе никога не съм разполагала с такава. Малка маса за хранене с два пластмасови стола.

След като разгледах кухнята, прекосих тесния коридор, който разделяше по-голямата (но не чак толкова) спалня от по-малката (направо кутийка) спалня и банята. В дъното на коридора имаше врата, която водеше към малката задна веранда.

Семпло, но много чисто жилище. С централно отопление, климатик и равни подове. Прокарах ръка по дограмата на прозорците. Добре уплътнена. Страхотно. Напомних си да спускам щорите, тъй като вече имах съседи.

Застлах двойното легло в голямата спалня, прибрах дрехите си в прясно боядисаните чекмеджета на скрина и започнах да правя списък с нещата, които трябваше да си набавя: кофа, бърсалка, метла, почистващи препарати… Трябваше да донеса и прахосмукачката си. Тя стоеше в килера до всекидневната, така че би трябвало да е в изправност. Бях взела и единия от телефоните си; оставаше само да звънна в телефонната компания, за да пренасочат обажданията към този адрес. Телевизорът стоеше в колата, но първо трябваше да се обадя на кабелния си оператор, за да изпратят техник. Това щях да го свърша от телефона в кабинета на Сам. От пожара насам непрекъснато контактувах с техници.