Мъртви на прага

Тя се настани на единствения свободен стол до бара и си поръча бира. Тери я погледна и застана нащрек. Той също усети нещо гнило около нея.

Тръгнах към бара, за да взема следващата си поръчка, и застанах до нея. Имаше спешна нужда от душ и живееше в помещение, което се отопляваше на дърва. Насилих се да я докосна, защото прекият контакт многократно засилваше възприятията ми. Така, къде е кръвта? В джоба на якето й. Чудесно.

Без да се церемоня повече, взех една чаша с вино и уж неволно я разлях върху нея.

— Дявол да го вземе! — извика тя и скочи от стола си. — По-тромава слоница от тебе не съм виждала!

— Извинете — жално изплаках аз. После оставих подноса си върху тезгяха и хвърлих бърз поглед към Тери. — Дайте да почистя петното със сода. — И ловко свалих якето й, без да чакам позволение. Тя усети какво се опитвам да направя и взе да се дърпа, но твърде късно — якето й вече се намираше в ръцете ми и аз го подхвърлих на Тери.

— Тери, напръскай го със сода, ако обичаш. Но виж дали в джобовете няма нещо, което може да се намокри. — И друг път съм прилагала тази хитрост. Имах късмет, че жената носеше стоката в якето, а не в джобовете на джинсите си. Това щеше да е сериозно изпитание за моята находчивост.

Под якето си жената носеше много стара памучна блуза с надпис „Dallas Cowboys“. Започна да трепери и аз се зачудих дали не дегустираше по-традиционни наркотици. Тери се престори, че старателно бърше петната със сода, и ловко пребърка джобовете на якето. Погледна с отвращение към шепата си, пусна шишенцата в кофата за боклук под тезгяха и върна всичко останало в джобовете.

Жената отвори уста да изпищи, но осъзна, че не може да си го позволи. Тери я гледаше предизвикателно, сякаш я молеше да го направи. Клиентите започнаха да обръщат глави към бара. Усещаха, че става нещо, но нямаха представа какво, защото всичко приключи буквално за секунди. Тери изчака още малко, докато се увери, че жената няма да се разпищи, и ми връчи якето. Докато й помагах да го облече, Тери се наведе над бара и прошепна:

— Кракът ти да не е стъпил повече тук.

Трети изгонен клиент за вечерта. Ако продължавахме с това темпо, барът скоро щеше да се опразни.

— Кучи син! — извика жената. Тълпата около нас си пое въздух като по команда. (Тери бе по-непредсказуем и от вампоман).

— Наричай ме както щеш — спокойно каза той. — Обидите ти не ме вълнуват изобщо. Просто стой настрана от „Мерлот“. — Всички изпуснахме въздуха с облекчение.

Жената му обърна гръб и тръгна през навалицата. Всички я проследиха с очи до вратата, включително и Мики. Вампирът всъщност я проследи не само с поглед, но и с камерата на мобилния си телефон. После започна да натиска бутоните. На кого ли изпращаше снимката? И дали женицата щеше да оцелее нощес?

Тери умишлено не ме попита как съм разбрала, че мърлявата ни клиентка носи нелегална стока в джобовете си. Още една странна особеност на моите съграждани — слуховете за моите необичайни способности се носеха из Бон Томпс, откак се помнех. Но в същото време, въпреки многобройните доказателства, които им предоставях, хората предпочитаха да ме смятат за смахната, отколкото да се примирят със свръхестествената ми дарба. Аз, разбира се, се стараех да не я навирам в лицата им. И си държах устата затворена.

Така или иначе, Тери си имаше собствени демони, с които да се бори. Той получаваше някаква правителствена пенсия и си помагаше финансово, като почистваше сутрин „Мерлот“ и още едно-две заведения. Освен това заместваше Сам три-четири пъти месечно. Какво правеше с остатъка от времето си — никой не знаеше. Общуването с хора го измъчваше, а нощи като тази просто не бяха препоръчителни за него.

Какъв късмет, че на другата вечер, когато целият ад се изсипа върху „Мерлот“, Тери отсъстваше.

2.

Отначало си помислих, че положението е овладяно и всичко си е постарому. На другата вечер обстановката в бара изглеждаше малко по-спокойна. Сам отново се подвизаваше зад тезгяха, щастлив и спокоен. Сякаш нищо не бе в състояние да го извади от равновесие, а когато му разказах за случилото се предишната нощ, той ме похвали за проявената съобразителност.

Тара не се появи, така че нямаше как да я питам за Мики. Пък и влизаше ли ми в работата наистина? Е, може и да не ми влизаше в работата, но определено ме интересуваше.

Джеф ла Бек дойде отново, но изглеждаше доста смутен от разправията си със студента. Сам знаеше за инцидента от телефонен разговор с Тери и предупреди Джеф да се държи прилично.