Мъртви преди мрак

Но той прихвана главата ми отзад и я обърна към себе си, като да съм марионетка (това май му се превръщаше в досаден навик) и ме погледна толкова настоятелно в очите, че направо имах усещането, че проби дупки в мозъка ми. Събрах устни и изстрелях в лицето му:

— Па!

Чувствах се ужасно неловко. Огледах хората в бара, отключих съзнанието си и заслушах.

— Скучна работа — обобщих. — Тези хора са отегчителни.

— Така ли, Суки? За какво мислят? — Беше облекчение да чуя гласа му, независимо че звучеше малко особено.

— Секс, секс, секс…

Точно така си беше. В главите на абсолютно всички в този бар имаше само секс. Включително и на туристите, които принципно не възнамеряваха да правят секс с вампири, но пък си представяха какво правят те с вампфеновете.

— За какво мислиш, Суки?

— Не и за секс — отвърнах точно и ясно. Бях направо шокирана.

— Така ли е наистина?

— Мислех за шансовете ни да си тръгнем оттук без каквито и да било неприятности.

— Защо би си мислила подобно нещо?

— Защото сред туристите има полицай под прикритие, който току-що отиде до тоалетната, защото знае, че един от вампирите пие там кръв от вампфен. Вече се е обадил за подкрепление по малката си радиостанция.

— Излизай! — каза той спокойно и набързо се измъкнахме от сепарето, отправяйки се към изхода.

Пам беше изчезнала някъде, но докато минавахме край Ерик, Бил му направи някакъв знак. Ерик плавно слезе от стола и се изправи величествено в цял ръст. С крачка, много по-широка от нашите, той излезе преди нас през вратата, като хвана под ръка бодигарда си и я тласна навън.

Тъкмо стигнахме до вратата, когато си спомних, че барманът. — Дългата сянка, отговори с желание на всичките ми въпроси, затова се обърнах и посочих с пръст вратата, давайки му ясно да разбере, че трябва да се изпари. Той погледна смутено, както само вампир би го направил, и когато Бил ме дръпна през двойната врата, вече бе захвърлил пешкира.

Вън Ерик чакаше пред колата си — корвет, естествено.

— Ще има полицейска проверка — обясни Бил.

— Откъде знаеш?

Въпросът смути Бил.

— Аз му казах — измъкнах го от положението. Големите сини очи на Ерик засияха въпреки мрака. Явно щеше да се наложи да обясня.

— Прочетох мислите на полицая — смотолевих.

Хвърлих един поглед да видя как Ерик приема новината. Беше се вторачил в мен по същия начин като вампирите от Монро. Вглъбен и гладен.

— Интересно — обади се той. — Веднъж бях с екстрасенс. Беше невероятно.

— И той ли беше на това мнение? — попитах по-язвително, отколкото имах намерение.

Усетих как Бил затаи дъх. Ерик се разсмя.

— За известно време — отвърна многозначително. Чухме сирени в далечината и без много приказки Ерик и бодигардът му се вмъкнаха в автомобила и се изгубиха в нощта. Колата бе много по-безшумна в сравнение с останалите. Ние с Бил набързо закопчахме коланите и напуснахме паркинга от единия край, докато полицията влизаше от другия. Бяха взели ван за вампири, направен специално за превоз на арестувани вампири — със сребърни решетки. В него имаше двама полицаи вампири, които изскочиха и се втурнаха към вратата на бара с такава скорост, че едва ги улових с поглед.

Няколко преки по-надолу Бил отби на паркинга на затворен мол.

— Какво… — започнах, но Бил откопча колана ми, свали седалката назад и ме сграбчи, преди да довърша изречението.

Опасявах се, че е ядосан, и затова първоначално го отблъснах, но със същия успех можех да блъскам и по дърво. Тогава устните му докоснаха моите и ми стана ясно, че определено не е ядосан.

Боже, как се целуваше само! Може и да имаше проблеми с общуването в някои отношения, но определено не и в това. Изживяхме пет неповторими минути. Като изключим неудобството да си на предната седалка на кола, се чувствах добре — основно благодарение на това, че той бе толкова силен и внимателен. Захапах го леко и той изпъшка.

— Суки! — каза предупредително. Отдръпнах се леко.

— Ако направиш това още веднъж, няма да се сдържа, независимо дали го искаш или не — каза той и действително го мислеше.

— Ти не го искаш — отвърнах най-после, опитвайки се да не прозвучи като въпрос.

— Напротив, искам го! — Грабна ръката ми, за да ми покаже.

Ненадейно зад нас се появи ярка примигваща светлина.

— Полицията! — възкликнах. Видях една фигура да излиза от патрулката и да се приближава към прозореца на Бил. — Не му показвай, че си вампир! — добавих бързо, обезпокоена заради проверката на бар „Вамптазия“.

Макар че повечето полицейски отдели харесваха да работят с вампири, все още имаше предразсъдъци по отношение на вампирите по улиците особено когато става въпрос за смесена двойка.

Полицаят почука с тежка ръка на стъклото.

Бил запали двигателя и свали прозореца, но не каза нищо и се усетих, че зъбите му още не са се прибрали. Ако си отвореше устата, щеше да стане ясно какъв е.

— Здравейте, полицай — обадих се.

— Добър вечер — отвърна учтиво мъжът и се приведе да погледне през вътре. — Вие двамата сте наясно, че всички магазини наоколо са затворени, нали?

— Да, господине.