Мъртви за света

— Суки, странна жено! Да не би да си помисли, че тя наистина… — и тогава лицето му се вкамени. Усетих как тази абсурдна идея пробива дупка през защитния балон, който болшинството от хората сами надуват около мозъка си. Балонът, отблъскващ онези гледки и идеи, които се разминават с ежедневните им житейски нагласи и очаквания. Джейсън се свлече в бабиното кресло. — Ще ми се да не го знаех — тихо изрече той.

— Може би не съм се изразила съвсем точно относно това, което се случва с нея… с тигрицата ти… но, повярвай ми, нещо се случва.

След не повече от минута лицето му отново доби обичайното изражение. Да, типично за Джейсън: щом не може да смели новополучената информация, той просто я смотава някъде из дебрите на подсъзнанието си.

— Слушай, ти нали видя Хойт и момичето му снощи. След като тръгнали от бара, Хойт заседнал в канавката по пътя за Аркадия и трябвало да вървят пеша три километра, докато намерят телефон, защото умникът не се сетил да зареди батерията на мобилния си.

— Шегуваш се! — възкликнах аз като първа клюкарка. — Че как е вървяла три километра на висок ток?

Равновесието на Джейсън беше възстановено. Той ми сервира на тепсия последните градски клюки, после прие кока-колата, която му предложих, и накрая ме попита дали имам нужда от нещо.

— Да, имам — точно това смятах да го помоля, докато ми говореше. А колкото до новините, те вече ме бяха намерили под формата на неканени мисли от хорските глави.

— Ох, кой дявол ме караше да си предлагам услугите! — изстена той с престорен с престорен ужас. — Е, хайде, казвай.

— Трябват ми десет бутилки синтетична кръв и дрехи като за едър мъж — казах аз и той отново се ококори насреща ми.

Горкичкият Джейсън, заслужаваше да има за сестра някоя глупава кавгаджийка и куп племенници, които да му висят по крачолите и да го наричат „чичо Джейс“. Но вместо това имаше мен.

— Колко едър е този мъж и къде се намира в момента?

— Около метър и деветдесет е и в момента спи — отвърнах аз. — Предполагам, че е трийсет и четвърти размер в талията. С дълги крака и широки рамене — трябваше да погледна етикета на джинсите му, които все още се намираха в сушилнята на верандата.

— Какъв тип дрехи?

— Работни дрехи.

— Познавам ли го?

— Познаваш ли ме? — обади се дълбок глас.

Джейсън подскочи от мястото си и рязко се завъртя, сякаш очакваше да го нападнат. Великолепни рефлекси имаше брат ми, не може да му се отрече. Само че Ерик изобщо не изглеждаше заплашително — доколкото това би могло да се каже за вампир с неговите размери. Послушно беше облякъл кафявия плюшен халат, който му оставих в спалнята. Бях го купила специално за Бил и щом го видях върху тялото на друг мъж, сърцето ми се сви от болка. Но все пак трябваше да разсъждавам практично; Ерик не можеше да се мотае из къщи по червени бикини — или поне не в присъствието на брат ми.

Джейсън се оцъкли насреща му, а после измести шокирания си поглед върху мен.

— Това най-новият ти мъж ли е, Суки? Ама че си чевръста! — не можех точно да преценя дали ми се възхищава, или е възмутен от мен. Джейсън все още не проумяваше, че мъжът пред него е мъртъв. А аз все не мога да проумея кака е възможно болшинството от хората да не забелязват толкова очевидни неща. — И аз трябва да го снабдя с дрехи, така ли?

— Да. Ризата му пострада снощи, а джинсите му са много мръсни.

— Няма ли да ни запознаеш?

Поех дълбоко въздух. Искаше ми се Джейсън изобщо да не беше видял Ерик.

— Предпочитам да не го правя — признах аз.

Само че моята искреност не срещна разбиране у мъжете. Джейсън изглеждаше наранен, а вампирът — обиден.

— Ерик — представи се той и протегна ръка към брат ми.

— Джейсън Стакхаус, брат на тази невъзпитана дама — отвърна Джейсън.

Те се здрависаха, а аз изпитах непреодолимо желание да им извия вратовете. И на двамата.

— Предполагам, че съществува причина, поради която не можете да излезете и да му купите дрехи — каза Джейсън.

— Да, основателна причина — отвърнах аз. — Освен това има още поне двайсет основателни причини, поради които ти трябва да забравиш, че изобщо си виждал този мъж.

— В опасност ли си? — тревожно попита Джейсън.

— Все още не — успокоих го аз.

— С пръст да я пипнеш, ще ти направя живота ад — каза брат ми Джейсън на вампира Ерик.

— Не съм и очаквал нещо друго — отвърна Ерик. — Но след като си толкова откровен с мен, и аз ще бъда откровен с теб. Мисля, че трябва да се погрижиш за прехраната на сестра си и да я вземеш под твоя покрив, за да я закриляш по-добре.

Джейсън се втренчи в него със зяпнала уста, а аз трябваше да покрия моята, за да не прихна да се смея. Развитието на ситуацията надхвърляше най-смелите ми очаквания.

— Десет бутилки кръв и един кат дрехи, нали така? — попита ме Джейсън. По промяната в тона му разбрах, че най-после е проумял истинската същност на Ерик.

— Точно така. В магазините за алкохол продават и кръв. А дрехите можеш да вземеш от „Уолмарт“ — Ерик обикновено носеше джинси и тениски, и слава богу, защото друго не можех да си позволя. — О, да, ще му трябват и обувки.