Началото (Втора част)

— Тече във вените ни вместо кръв — отвърна Кенджи. Шигеру му наля нова чаша, която той пресуши на един дъх. — Аз самият произвеждам соеви продукти — пастет и сос, в Ямагата. Повечето наши семейства се занимават или с едното, или с другото.

— Има ли някаква специална цел, с която си дошъл да ме видиш?

— Не, просто наминах. Нали така правят приятелите — отвърна Кенджи с усмивка.

— Досега не ми се беше случвало — призна Шигеру. — Лишен съм от подобни ежедневни удоволствия. Понякога се чувствам като Шакямуни5 преди просветлението му. Той не знаел нищо за страданието или смъртта, бил предпазен от тях. Едва когато заживял в света, състраданието му се събудило — той млъкна и се извини. — Прости ми. Не съм целял да се сравнявам по какъвто и да било начин с Просветления, нито да ставам толкова сериозен. В новото ми положение едно такова обикновено приятелство може да ми бъде утеха… макар че, разбира се, съвсем не искам да кажа, че в теб има нещо обикновено!

— Аз съм един скромен търговец, също както ти си прост земеделец! — отвърна Кенджи.

— Да пием за приятелството помежду им. За земеделеца и търговеца!

Двамата пресушиха чаши и си наляха отново.

— Какви други новини имаш? — попита Шигеру.

— Може да ти е интересно да научиш, че Араи Дайичи бе принуден да се подчини на Ийда. Пратен е да служи на Ногучи в новата крепост, която Ийда строи за него.

— Твоята племенница отиде ли с него?

— Шизука? Да, тя живее в града. Двамата имат дете, знаеш ли?

Шигеру поклати глава.

— Момче. Нарекоха го Зенко.

Шигеру изпразни чашата си, наля си отново и отпи, за да прикрие вълнението си. Тя го беше предала и беше възнаградена със син!

— Араи ще го признае ли като наследник?

— Съмнявам се. Във всеки случай децата на Шизука принадлежат на Племето. Араи е по-млад от теб. Той ще се ожени и ще има законни деца. Щеше вече да го е сторил, но след Яегахара Трите провинции са в непрестанен хаос. Всички съюзи в Западната провинция са твърде нестабилни. Няма да се бият с Ийда, но ще му затрудняват живота. Той изисква обезщетения — Ширакава вероятно ще трябва да дадат дъщерите си за заложници; Маруяма оскърбиха Тохан, като отказаха да нападнат Отори от запад. Съпругът на владетелката Маруяма се спомина през есента, точно след раждането на сина им, който пък почина наскоро. Вероятно и на нея ще й се наложи да даде дъщеря си за заложница.

— Горката жена — рече Шигеру след миг мълчание. Бе удивен от нейната преданост, която го изпълни с дълбока признателност.

— Ако беше мъж, щеше да заплати с живота си за своето открито неподчинение, но тъй като е жена, Садаму не я възприема насериозно. Моето предвиждане е, че ще вземе за съпруга или самата нея, или дъщеря й, за да се сдобие с владението й.

— Но той вероятно вече е женен, на тази възраст?

— Да, така е, но има куп начини да се отървеш от една съпруга.

Шигеру не отговори; думите на Кенджи му напомниха болезнено за крехкостта на жените и за седмиците на траур заради Мое.

— Прости ми — рече Кенджи, сменяйки тона. — Не биваше да говоря така предвид обстоятелствата около теб.

— Това е действителността — отвърна Шигеру. — Ийда е майстор в сключването на бракове с политически цели. — Ще ми се и баща ми да бе тъй вещ!, помисли си той.

След като Кенджи си тръгна на другата сутрин, Шигеру отиде в стаята на Ичиро и взе нов свитък. Продължаваше да вали, макар и не тъй силно, а въздухът бе наситен с мирис на плесен и влага.

Разгъна свитъка и записа:

Муто Юзуру. Пивоварна в Хаги.

Муто Кенджи, Лисугера, производител на соеви продукти в Ямагата.

Муто Шизука, негова племенница, наложница и шпионка.

Зенко, неин син от Араи Дайичи.

Известно време се взира в тези оскъдни отрязъци от информация. После добави:

Жена от фамилията Кикута (името неизвестно).

Неин син от Отори Шигемори (името неизвестно).

Нави свитъка, мушна го в друг със сведения относно редуването на културите, и го скри на дъното на един сандък.

Трийсет и девета глава

Дъждовете спряха, дойде ред на летните горещини. Шигеру ставаше рано и прекарваше дните си из оризовите ниви, където наблюдаваше как стопаните защитават посевите от насекоми и птици. Никой не отваряше дума за обществото, което бе споменал Кенджи — „Вярност към чаплата“, — но в същото време той си даваше сметка за дълбокото разбиране на желанието му да остане анонимен. Отвъд собственото му владение никой не се обръщаше към него по име. Извън Хаги малцина го знаеха по външност, а и да го разпознаваха, никой не го показваше.