Нашественици във времето

Парз усещаше как го притиска товарът на цял живот, прекаран в съглашателство — в дипломация — въпреки подмладяването от АС. Опита се, както се бе опитвал и преди, да осъзнае значението на чудовищния замисъл на какса. Беше уверен, че е негов дълг като последния човек да преживее болката от това престъпление, да страда заради своята раса.

Но не можеше. Това надхвърляше способностите му. И си каза, че вече е престъпил отвъд надеждата.

Но се запита как ли би се чувствал, ако имаше свои деца.

Кимна с безкрайна умора.

— Така значи. Доведохте ме тук, за да ме наблюдавате, докато гледам как моят вид измира. Досега не разбирах. Предполагам, че съм очаквал… какво ли, може би благородство, от убиеца на своята раса. Но ето колко дребнаво било всичко. Моята реакция, мъката на един-единствен човек, ще усили за вас емоционалното значение на събитието. Ще добави нещо към удоволствието. Нали?

— Удоволствие ли? Аз не съм ненормален, Джейсофт Парз. Но голяма е сладостта на отмъщението ми.

— Отмъщение за какво?

— За унищожението на моя свят, дома на каксите, от действията на един човек.

Парз бе научил някои подробности за случилото се.

Няколко века след времето на Парз щял да живее един с нищо незабележителен човек — Джим Боулдър. Каксите щели да го наемат, за да го впрегнат в работа за своя изгода. Но Боулдър щял да ги измами — някак ги принудил да обърнат звездотрошачите срещу своето слънце.

Новият Губернатор идваше от бъдеще, в което сравнително меката Окупация на Земята неумолимо бе довела до погубването на родния свят на каксите, до изгнанието им, от което бяха загинали десетки уязвими какси. В тази времева линия те бяха изтикани от мястото си, а освободените от Окупацията хора бяха станали значително по-могъщи.

Каксът искаше да промени всичко това.

Парз бе разбрал иронията на факта, че бунтът на „Приятелите на Уигнър“ нямаше нищо с общо с пълния крах на Окупацията в тази времева линия. Каквито и да бяха намеренията на бунтовниците, каксите ги смятаха за неудачници — всъщност поредицата мостове през времето, създадена от този бунт, беше истинската възможност за какса да се придвижи назад във времето, далеч преди Боулдър, и да премахне последиците от прекалената мекушавост на своите предшественици.

Парз, объркан и потресен от философските проблеми във всичко това, се чудеше дали тази серия от пътешествия към миналото няма да създаде множество възможни светове, затворени времеподобни криви. В оригиналния вариант върху събитията от първоначалната времева линия не влияеха нито постъпките на бунтовниците, нито действията на какса. Тя с безмилостна логика водеше към разпиляването на каксите сред звездите. Сега каксът се надяваше да мине назад във времето, за да смаже хората, преди тези събития да са имали възможността да се случат. В този втори вариант каксите щяха да се превърнат в господстваща раса, щом го няма човечеството. Предполагаше, че със загадъчния си план бунтовниците се надяваха да предизвикат трети вариант, в който Окупацията да бъде разгромена преди Джим Боулдър, за когото естествено нищо не знаеха. За тях Окупацията би трябвало да е изглеждала нещо безмерно и вечно.

Парз съзнаваше, че дори и така не обхваща всичко. Би могъл да предположи, че действията на различните групи пътешественици във времето ще се преплетат, за да положат началото на четвърти, пети или шести вариант… Но повечето философи сред хората като че бяха стигнали до единодушие — само един от тези варианти би следвало да се нарича действителен, само един от тях би могъл да се свие до линията на действителността чрез наблюдението от страна на умове, намиращи се в съзнание.

Парз притискаше лице към топлото вещество на лещата, а то поддаваше като тънък каучуков слой. Сега електрически сините рамки на портала „Интерфейс“ почти обгръщаха Сплайна. Най-близката му страна, която вече закриваше звездите и спътниците на Юпитер, беше празна и тъмна, чернилката се смекчаваше само от намек за есенно злато. Парз извъртя главата си докрай. Зърна втория Сплайн. Той се рееше отгоре и зад кораба на какса, следваше го към портала.

— Ама че армада — обади се Парз. — Само два кораба ли?

— Те са всичко, което ми е необходимо. Хората отпреди петнадесет века не разполагат с никакви средства да се защитят от въоръжението на Сплайн. Вторият ще унищожи кораба на онези бунтовници от твоето настояще, онези „Приятели на Уигнър“, а моят ще се заеме със Земята.

Парз усети как гърлото му се свива.

— Как?

— С лъчите на звездотрошача.

Парз притвори очи.

— Може би отмъщението ви няма да е толкова сладко. — Напосоки търсеше някакъв начин да го уязви. — Ами причинно-следствените връзки? Вероятно ще изчезна още щом бъдат унищожени моите прадеди. Може би вие също. Помислихте ли за това? Тогава унищожението на вашия свят от онзи човешки герой няма никога да се случи… и вие няма да имате причина или средство да пътувате във времето, за да нападнете Земята.

Той продължи мислено — ако каксът не се върне във времето, човечеството несъмнено ще оцелее, за да разруши накрая света на каксите…