Нашественици във времето

— Сплайните са живи същества. Това е слабост, от която можем да се възползваме. Несъмнено на Каксите и корабите им ще са нужни няколко минути, за да стигнат пълната си сила. Ако ги ударим бързо, може би имаме някаква надежда.

Разбира се, Берг беше права. Във всичко това имаше нещо неизбежно, помисли Пул. Ние ще трябва да се заемем. Затвори очи, жадуваше за мълчанието, за липсата на необходимост да взема решения в Облака на Оорт.

Хари се засмя с накъсан и твърде жизнерадостен глас.

— Значи да ги ударим веднага? Че как! Но с какво точно?

Пул прошепна:

— Със сингуларното оръдие.

Берг остро погледна Майкъл, възможностите преминаваха една след друга през ума й.

— Но дори да убедим „Приятелите“, това оръдие не е проектирано за бойни цели.

Майкъл въздъхна уморено.

— Значи ще го приспособим.

Хари каза:

— Стига проклетиите да са годни за насочване и стрелба. Кажи ми как би трябвало да работят — изстрелваш с тях черни дупки по Юпитер…

— Да — прекъсна го Майкъл. — Двойка сингуларности се изстрелва от дулото на всяко оръдие. В основни черти това устройство си е истинско оръдие — щом бъдат изстреляни сингуларностите, траекторията им става балистична. Обикалят се една друга на разстояние няколко метра и влизат в гравитационната яма на Юпитер. Траекториите са изчислени да се слеят в определена точка на планетарното ядро.

Берг се навъси.

— Накрая дупката или дупките ще погълнат Юпитер…

— Да. Същността на Проекта е превръщането на Юпитер в една-единствена голяма черна дупка с определена маса…

— Но това би могло да продължи векове! Зная, че нарастването на дупките ще върви по експонента, обаче нали така се започва почти от нулата. Дупките могат да нарастват само с бързина, определена от средата им.

— Вярно е. — Усмивката му беше почти тъжна. — Само че времевите мащаби на Проекта не се измерват с векове, а с много повече.

Берг се напъваше да извлече идеи от ума си, без да обръща внимание на надвисналото над нея небе.

Как можеха да използват това разрушаващо планети оръдие, за да обезвредят един Сплайн? Ако просто изстрелят черните дупки, миниатюрните сингуларности само ще минат през плътта на бойния кораб. Нямаше съмнение, че ударните напрежения и другите въздействия щяха да наранят Сплайна при преминаването на дупките и с малко късмет биха могли да повредят някоя важна част… но по-вероятно беше да не стане така. Сплайнът беше широк една миля и раните от пробилите го дупки едва ли щяха да бъдат по-лоши от попаденията на лазерни лъчи.

Множествен удар, нещо като артилерийски бараж?

— Ами ако изстреляме две сингуларности, които да спрат в центъра на масата на Сплайна? Дали бихме могли?

— Разбира се.

Майкъл сви вежди. Берг почти виждаше как се роят линиите на траектории в главата му.

— Трябва просто да изстреляме сингуларностите с ниска скорост — преди всичко по-ниска от скоростта за изтръгване от притеглянето на кораба.

— Да.

Берг си представи това. Като запратени във въздуха камъни сингуларностите ще спрат в тялото на Сплайна… Но само за миг, преди да паднат обратно. Каква ще бъде ползата? На дупките ще им трябват дни да погълнат масата на Сплайна — е, може би часове, за да отнемат достатъчно вещество, да причинят съществени повреди, а не малкото секунди, през които ще бъдат в туловището.

Както и да е, не разполагаха с часове.

А после какво?

— Защо искат да насочат сингуларностите към Юпитер по толкова сложни орбити? — попита Хари. — Защо трябва да се слеят, преди да достигнат центъра му?

Майкъл поклати глава.

— Не си схванал тънкостите на замисъла — сериозно каза той.

— Очевидно не съм — сухо отвърна Хари.

— Разбираш ли какво се случва, когато две сингуларности се съберат, когато се съчетаят? — Той показа с двата си юмрука как сингуларностите се приближават една към друга, как се обикалят и накрая се сливат. — Хоризонтите на събитията се сливат в единен хоризонт с по-голяма мрежова област… пропорционално на областта нараства и ентропията3. Самите сингуларности — пробиви в пространството в сърцето на черните дупки, пропадат една в друга. Изместената в синята част на спектъра радиация увеличава ефективната маса, докато стане окончателното сливане в Планкови мащаби — страхотните гравитационни полета, които възникват, действително свиват времето. И слетият хоризонт на събитията потрепва като сапунен мехур, създавайки радиация чрез квадруполни ефекти.

Берг бавно кимна.

— И в каква форма е тази… радиация?

Той като че се учуди на въпроса й.

— Гравитационна, разбира се. Гравитационни вълни.

Тя пое дълбоко дъх, усети как кръвта се забърза по вените й. Гравитационни вълни.

Майкъл продължи обясненията си.

Това не били незначителните малки вълнички в пространство-времето, движещи се със скоростта на светлината, които астрономите изучаваха векове наред… Когато се слеят две масивни сингуларности, гравитационните вълни били чудовищни. Нелинейни изкривявания на самото пространство-време.