Небесни материи

В ледената вода на подземния поток ние се изкъпахме за първи път след катастрофата на „Сълзата на Чандра“. Чистата, прозрачна планинска вода отми от тялото ми полепналия прах от дългите седмици напрегната работа. Натърках се силно със сапун и влажна кърпа, за да сваля повърхностния слой кожа, а после се загледах в белите пенливи петна, които потокът отнасяше бързо.

След като измих небесния слой от тялото си, аз се излегнах по гръб във водата. Последните остатъци от хранителната таблетка на Фан ми помогнаха да се изкъпя в ледената вода, без да изпитвам дискомфорт. Лежах, заслушан в успокояващия ромон на потока и в равномерните удари на Гея, майка на всички неща, дълбоките пулсации на земята, които прогонваха умората и ме посрещаха с добре дошъл в утешаващата й прегръдка.

На няколко крачки надолу по течението Жълт заек методично търкаше тялото си от потта и мръсотията с бамбукова четка, която бе намерила в една от шатрите, въпреки че кожата й вече сияеше, сякаш е от чисто злато. Когато приключи, тя развърза плитките си и си изми косата, докато засия като гарванови криле на лунна светлина.

Фан беше запалил малък огън близо до задната стена на пещерата и ние с Жълт заек се изсушихме на него, а през това време старият даоист зае мястото ми в потока. Щом останахме насаме, аз се наведох към Жълт заек и й прошепнах в ухото:

— Трябва да ти разкрия една тайна. В случай че не доживея утрешния ден.

Тя се извърна и ме погледна втренчено.

— Аякс — рече, също шепнешком, и гласът й бе нежен като морски бриз и хаплив като зимен полъх, — нима ще предадеш клетвата, дадена на боговете?

— Не — отвърнах. — Никого няма да предам, тъй като все още се намираме в Хадес и дългът ми повелява да ти помогна да избягаш.

Тя кимна бавно и аз доближих устни до ухото й. След това й прошепнах тайната на Орфическите мистерии. Научих тази, която пазеше живота ми, как да освободи душата си от царството на мъртвите.

Сега, когато съм изправен пред вас, о, богове, заявявам открито с цялата си убеденост, че думите, прошепнати на Жълт заек, не нарушават моята клетва. Защото именно с тази тайна Езон ми бе предал и дълга да се погрижа за нашето оцеляване, а когато я разкрих на Жълт заек, въвеждайки я в свещената група на онези, които знаят истинския път на Орфей, все още не бях изпълнил докрай този дълг. След като й разкрих тайната, аз вече не се страхувах от последствията от моите действия.

Малко по-късно Хелиос се спусна над планините на запад, но двата слънчеви фрагмента продължаваха да озаряват нашия склон като два маяка, насочващи Езон и Рамоночон по обратния път. Изкъпани и преоблечени, Жълт заек, Фан и аз излязохме да ги посрещнем и да им помогнем със закотвянето на лунната шейна за скалата.

— Как мина? — попитах моите вестоносци, когато се прибрахме обратно в пещерата.

— В началото поднебесните не искаха да пращат делегация — докладва Рамоночон, след като се протегна уморено и се почеса по раменете. — Беше очевидно, че подозираха някаква клопка. Но когато им казах, че Фан е жив и е помогнал за връщането ни, генералът се съгласи и те решиха да дойдат, за да видят с очите си какво може да го е накарало да рискува живота на своето семейство.

— Не мисля, че ще бъдат разочаровани — обади се Фан. — И ако всичко мине добре, семейството ми ще бъде спасено.

Обърнах се към Езон. Той потопи шепи в потока и отпи от чистата, студена вода. След това избърса една сияеща капчица от устните си.

— Генерал Антиокъл, командирът на ескадрилата небесни кораби, която ни преследва, склони да дойде тук. Иска да разбере какво може да е накарало двама спартански офицери и един атински учен да забравят дълга си.

— Добра работа — похвалих ги. — А сега елате да седнем. Трябва да обсъдим някои неща, преди да настъпи утрото.

По моя молба Рамоночон намери няколко листа оризова хартия, бамбукови писалки и мастилница с червено мастило, оставени от будистите. Двамата с Фан се настанихме на покрития с кожи под на най-голямата шатра, разстлахме хартията върху дървени подложки и се заехме да пишем.

На светлината на слънчевите фрагменти, проникваща през отвора на пещерата, ние постепенно обрисувахме моста между нашите науки. Фан, привикнал да пише с четчици, се затрудни на няколко пъти в изписването на поднебесните йероглифи с моливи. Моята ръка също трепна неведнъж, непривикнала да държи бамбукови пръчици. Но проблемите на тленните ни обвивки бързо бяха преодолени от познанието, което бликаше направо от душите ни и се изливаше върху листовете през тази дълга и ярка нощ.

Когато Хелиос се възкачи на изток, за да поздрави своите отвлечени деца, приковани за планината, аз бях изписал трийсет листа с гръцки текст и формули, докато Фан бе изпълнил само пет страници с далеч по-сбитите поднебесни йероглифи.

— Готови сме вече да посрещнем нашите гости — заявих.