Небесни материи

Докато ме приготвяха, моята телохранителка лъсна бронята си и си сложи огърлица от стоманени мъниста, които представляваха миниатюрни маски на Арес и Атина. Боговете на войната стояха зад нея, въздигайки я над обикновените хора. Видях величието на нейната душа и почувствах повече от всякога каква огромна чест ми е оказала да дойде на служба при мен.

— С твое разрешение — рекох й, — време е да се срещнем с Езон.

— По твоя команда — отвърна тя.

Езон ни очакваше в задната част на кораба. Беше облечен точно като мен, само дето значката му представляваше стоманен паун, а тогата му се издуваше странно на гърдите и хълбоците, подсказвайки, че отдолу носи ризница и меч.

— Приветствам те, братко мой, от името на Атина — рекох и докоснах с върховете на пръстите бухала.

— Привет и на теб, братко, от името на Хера — отвърна той и стисна леко пауна.

След като приключихме с формалностите, ние обиколихме на повърхността и под земята „Сълзата на Чандра“ — от кърмата до носа, молейки боговете да благословят кораба като цяло и всяка част поотделно. Но освен това прегледахме всичко внимателно, за да се уверим, че няма сериозни пропуски в подготовката. Лабораториите бяха излъскани до блясък, макар да забелязахме следи от паническа дейност в последния момент, най-вече в отделението на динамиците. Игрищата, столовата и командният хълм бяха украсени със сини и червени ленти. Болницата, складовете и самозародните ферми също бяха преметени, но не повече, отколкото се изискваше. Казармите, арсеналът и оръдейните батареи задоволиха взискателните погледи на моите двама спартански придружители. Минахме покрай амфитеатъра, където екипажът вече се събираше, и край навигационната кула, която Клеон лично бе изрисувал с Питагоровите правила. Спряхме, когато стигнахме върха на сълзата — предния край на моя кораб.

Небето под нас беше безоблачно и виждахме ясно синьото море, скалистите острови и назъбеното крайбрежие на Средиземно море, което се простираше на петстотин мили под корпуса.

— Посейдоне, макар да не плаваме по водите ти, дари ни с благословия — обърнах се аз към морето. — Защото ние сме моряци и носим същите страхове като тези, които порят твоите води. Благослови този кораб и нека прекоси безпрепятствено небето, благослови и моряците, за да се върнат невредими у дома.

Не долових отговор от страна на божеството и погледнах надолу, за да видя някакъв знак, но бяхме твърде високо, за да се различи нещо.

Обърнахме гръб на света и се отправихме с равна крачка към амфитеатъра. Екипажът се бе подредил по пейките, старшият състав отпред, младшите сътрудници отзад и така нататък до най-високите редове, където бяха насядали войниците.

На сцената имаше инкрустиран със злато олтар от червен мрамор, а върху него гореше огън, до който бяха поставени златен купел и остър стоманен нож с халцедонова дръжка. Зад олтара, овързан с дебело въже, стоеше бивол, до него три бели овчици и три черни агнета.

Езон държа бивола, докато му прерязах гърлото с ножа, след което го опекохме на огъня, възнасяйки молитви за успех към Зевс. Почувствах докосването на най-великия от всички богове и благодарността му за оказаната чест. След това пожертвах една овца в името на Атина и усетих познатата й близост, което ми придаде увереност. Езон изгори втората овца в чест на Хера. Не зная какво се случи между него и царицата на небесата, но забелязах, че лицето му става мрачно и напрегнато. После двамата заедно предадохме последната бяла овца на милостта на Хефест, молейки се устройството, от което зависеше успехът ни, да заработи. Втренчихме погледи в пламъците, за да разчетем знаците, но никой от нас не видя и намек за поличба.

Накрая в бърза последователност проляхме кръвта на трите черни агнета в чест на Аристотел, Александър и Дедал — покровителя на небесната навигация. Усещах как героите черпят живот и присъствие от капките кръв, но след като утолиха жаждата си, те си тръгнаха мълчаливо.

Не се налагаше да се обръщаме към екипажа, хората разбираха добре смисъла на церемонията и си даваха сметка, че съдбата на всеки от нас е прищявка в ръцете на боговете. Езон, Жълт заек и аз изчакахме мълчаливо, докато нашите подчинени напускаха бавно амфитеатъра и се отправяха към работните си места. Някои ни поздравяваха с вдигане на ръка, други бяха твърде погълнати от мислите и опасенията си.

Когато и последният присъстващ си тръгна, влязоха роби и се заеха да чистят сцената от кръвта, а ние се прибрахме, за да се преоблечем в ежедневни дрехи.

Половин час по-късно тримата се събрахме отново в подножието на навигационната кула. Божественото присъствие на церемонията все още не ни беше напуснало и това сякаш ни пречеше да разговаряме помежду си. Все така мълчаливо изкачихме витата стълба и влязохме в контролната зала.

Клеон бе окачил окончателния курс на полета на трибуната до пилотското кресло.

— Заповядайте, заповядайте — покани ни той. — Сядайте и си слагайте коланите, защото след малко потегляме.