Небесни материи

— Ще може ли да изпълнява задълженията си? — попитах. Без брилянтното пилотиране на Клеон шансовете за успешна мисия на „Слънчев крадец“ силно намаляваха. Никой от заместниците му не би могъл да управлява огромната машина в близост до слънцето.

— Би трябвало — рече Еврип, — но му оставих торбата с тежък въздух за всеки случай. Освен това някой трябва да го наблюдава през цялото време.

— Бедният Клеон. Когато гилдията узнае, никога повече няма да му позволят да управлява небесни кораби.

Жълт заек гледаше замислено към кушетката.

— Какво ти е на ума? — попитах.

— Че на кораба прекалено много неща взеха да се объркват.

— Какво искаш да кажеш?

— Питам се дали поднебесното оръжие, което предизвика болестта ти, не би могло да бъде причината и за състоянието на твоя навигатор.

— Ако е така — рекох, внезапно вдъхновен, — някой съвсем скоро го е използвал срещу Клеон. Който и да е бил, той е истинският шпионин.

Жълт заек кимна бавно.

— Как да разберем дали причината може да е в оръжието? — попита тя.

— Като попитаме — отвърнах и сърцето ми запърха. Капитан Жълт заек, моята чистокръвна спартанка, щеше да ми помогне да заловим шпионина. — Ела с мен в затвора.

Поднебесният доктор се казваше Ци Лян Ксу. Държаха го в постоянно озарената от лунна светлина килия, откакто ми беше спасил живота. Даваха му вода и храна, но никой не разговаряше с него.

Когато влязохме, той ме изгледа с тъжните си подпухнали очи, насълзени и раздразнени от постоянната светлина. Възрастното му лице бе насечено от бръчки на тревога и болка, приличаше на нещастниците, пратени да изкупват вината си в царството на Хадес.

— Какво ви води при мен, жалкия затворник? — попита той на бавния си гръцки.

— Имам няколко въпроса към многоуважавания доктор — отвърнах на хънански. Очите му се разшириха от изненада, но той побърза да ги присвие заради блясъка.

Капитан Жълт заек ме потупа по рамото и ме повика в другия край на килията.

— Не ми каза, че говориш езика на поднебесните — прошепна тя на ксерокски.

— В Академията го учим — обясних. — Но само тези от нас, които се опитват да вникнат в тайните на вражеската наука.

— Смятах, че Академията няма кой знае какъв напредък в тази насока.

— Така е — съгласих се. — Но се опитваме. Няма атинянин, който да признае, че не го бива да възприема новите познания.

Върнах се при доктор Ци.

— И какво иска господарят от окаяния затворник? — отговори той на същия език.

Облегнах се на стената на пещерата и се почесах по брадата. Погледът на лечителя се премести с копнеж върху сянката, която хвърляше тялото ми. Питах се от колко време е тук, напълно лишен от успокояващия мрак.

— Тази болест, от която ме излекува — заговорих. — Дали оръжието, което я предизвика, може да доведе до нервно разстройство от недостиг на пневма?

— Това пък какво означава? — повдигна учудено вежди той. — Как е възможно някой да се разболее от чист въздух?

Описах му състоянието на Клеон.

— Няма такава болест — заяви той с увереността на опитен преподавател. — Вашите примитивни доктори са глупаци, щом смятат, че може да съществува.

— А ти какво обяснение би дал?

— Вашият пилот е обезумял, бил е прокълнат от дух.

— Абсурд. Клеон е твърдо вярващ питагореец, духовете не могат да му причинят зло. Не става въпрос за божествена намеса, а за човешко действие.

— Щом многоуважаваният господар смята така… — отвърна доктор Ци и остави изречението незавършено.

Реших, че само си губя времето, и се обърнах, за да си вървя. Но Атина ме спря и ме накара да погледна моя пленник, който продължаваше да гледа отчаяно в сянката ми. Тя ми прошепна, че мога да науча много неща от този човек, дори да не знае нищо за болестта на Клеон.

— На борда има шпионин — заговорих. — Какво знаеш за него?

— Какво би могъл да знае един безполезен затворник? Бях докаран тук, за да излекувам почитаемия господар, а за награда ме затвориха в клетка с постоянна светлина, без никаква възможност да поспя.

— Помогни ми да уловя шпионина и ще поставят завеси на стените.

— Как може един презрян затворник да ви помогне за такова нещо?

— Не зная. Но само така ще получиш жадувания сън.

Нека призная, че не се оправдавам, задето принуждавах един старец да престъпи честта си. Но дългът към моя другар стоеше по-високо.

Лекарят погледна към сянката, сетне към сияещата стена. Беше прекарал вече няколко седмици, обгърнат от постоянния сребрист блясък. Доктор Ци бе уморен, възрастен човечец, който никога нямаше да види родния дом, а аз му предлагах малко комфорт в изгнанието. Разтреперан, той склони глава.

И тогава заговори насечено, през плач:

— Чух, че този шпионин ще носи… — той произнесе една дума, която не разбирах.

— Какво означава тази дума?

— Приспособление за разговор на големи разстояния.

Знаехме, че поднебесните разполагат с подобни устройства, но както винаги, нямахме представа как изглеждат, нито как действат. Бях изненадан, че един обикновен доктор, пленен при набег през границата на Поднебесното царство, ще е в течение на толкова важна тайна.