Немски сказания (Том втори)

За да изпълни обещанието си, кралят на хуните се оженил за Ромхилда, но я задържал само една нощ, след което я преотстъпил на дванадесет хуни; а сетне накарал да я набият на кол. Дъщерите на Гизулф на свой ред не последвали примера на развратната си майка, ами за да съхранят целомъдрието си, привързали под гърдите си сурово пилешко месо, та вонята да прогони всеки враг, който понечел да се доближи до тях. Хуните помислили, че те естествено миришат така, отвратили се и казвали: „Ломбардките вонят!“ По този начин девойките опазили чистотата си и по-късно се омъжили в съответствие с благородното си потекло; едната за краля на алеманите, другата за Баварския херцог.

407. Лойпихис бяга

По същото време и Лойпихис, едно дете от Фриули, което единствено от петте братя останало живо, попаднало в плен; но се опитвало да избяга от хуните и да се завърне в родината. Един ден предприело замисленото бягство, като взело със себе си само лък и стрели, както и малко храна; само дето не знаело накъде да върви. Тогава към него се приближил вълк и започнал да му сочи пътя. Като гледало как звярът върви след него и щом то спре, спира и той, момчето помислило, че Бог му го е пратил. Така звяр и момче бродили няколко дена през долини и баири в пустошта; накрая хлябът, който Лойпихис носил, се свършил. Гладът го измъчвал и то опънало лъка срещу вълка, за да му послужи животното за храна. Вълкът избегнал стрелата и изчезнал. Сега вече момчето не знаело кой път да хване и изтощено рухнало на земята; в съня си видяло мъж, който го заговорил: „Стани, сънливко, и тръгни натам, където сочат ходилата ти, понеже там се намира Италия!“ Лойпихис се изправил и поел натам; достигнал до местоживелищата на славяните, една стара жена го приела, скрила го в дома си и го снабдила с провизии. След което той отново поел по пътя си и след няколко дена се озовал в Ломбардия, в родното си място. Къщата на родителите му била така опустошена, че дори нямала покрив и била обрасла в тръни и бодли. Той ги изсякъл, а между стените бил израсъл огромен бряст, на който Лойпихис окачил лъка си. След което възстановил къщата, взел си жена и заживял там. Този човек бил прадядо на историка.9 Той родил Арихис, Арихис — Варнефрид, а Варнефрид — Павел.

408. Мухата пред прозореца

Когато ломбардският крал Куниберт се съветвал с коняря си как да убие Алдо и Граузо, на прозореца, до който стояли, имало — виж ти! — една огромна муха.10 Куниберт взел ножа си и посегнал към нея; но не улучил и й отрязал само единия крак. Мухата отлетяла. Алдо и Граузо, които не подозирали и най-малко за злоумишлението срещу тях, се канели тъкмо да се отправят към кралския замък. Когато доближили църквата „Свети Роман“, насреща им се задал куц човек, на когото единият крак бил отрязан, и им рекъл: „Не отивайте при крал Куниберт, защото ще ви убият.“ Уплашени, те побягнали към църквата и се прикрили зад олтара. Скоро обаче на краля било донесено, че Алдо и Граузо избягали в църквата. Тогава Куниберт заподозрял коняря, че е издал замисъла им; но онзи отвърнал: „Кралю и господарю мой, как бих могъл да го сторя, ако от мига, в който взехме това решение, не съм се отделял от погледа ти?“ Кралят проводил хора да питат Алдо и Граузо, коя е причината да избягат в светото място. Те отговорили: „Защото ни беше съобщено, че кралят се кани да ни убие.“ Кралят проводил нов пратеник да попита, кой им е казал това. И добавил, че те никога няма да получат милост, ако не разкрият предателя. Тогава двамата разказали какво точно се било случило, а именно, че ги е срещнал куц човек, на когото единият крак бил отрязан до коляното, а на мястото му имало дървена протеза. Тогава кралят проумял, че мухата, чийто крак бил отсякъл, е зъл дух и че именно този последният е издал след това кроежите му. Сетне дал думата си на Алдо и Граузо, че могат да излязат от църквата и че провинението им ще бъде опростено, като след този ден ги причислил към най-доверените си слуги.

409. Ходилата на крал Лиутпранд

Според сказанието Лиутпранд, кралят на лангобардите, имал толкова големи ходила, че достигали дължина до един лакът. С прът или въже, дълги четиринадесет негови стъпки, лангобардите мерели оттогава насетне нивите си.

410. Птичката върху копието

Когато крал Лиутпранд лежал болен и ломбардите не били сигурни, че ще оздравее, те взели племенника му Хилдепранд, отвели го в крайградската църква „Дева Мария“ и го избрали за крал. Като подали според обичая копието в ръката му, долетяла кукувица и кацнала на върха на копието. Тогава умни мъже казали, че това чудо показва, щото господството на Хилдепранд ще е безполезно.

411. Раждането на Аистулф