Селест поклати глава:
— Знаеш, че не можеш. Пък и не ти трябва, за да започнеш да пишеш. Трябва просто да повярваш, че ще успееш. Джоуи и позволи да вземе книгата от ръцете му.
Докато момичето връщаше романа на рафта, на Джоуи му хрумна, че му бе даден втори шанс не толкова, за да спре Пи Джей, колкото за да срещне Селест Бейкър. Макар борбата със злото да бе изключително важна, за света не можеше да има надежда без любов.
— Обещай ми, че ще повярваш — помоли го тя н нежно погали лицето му.
— Обещавам.
— Значи — промълви Селест, — всичко е възможно.
Около тях библиотеката бе пълна с изживени животи, с осъществени надежди, с възнаградени амбиции и мечти, които очакваха да бъдат превърнати в реалност.