Невиждани академици

- Мисля, че с оная предна страница има някаква грешка, - изказа се Лекторът по Съвременни Руни - Като я видях, направо ми се отщя да закусвам. Метафорично казано, разбира се.

- Очевидно амфората се намира в мазетата на музея вече от поне триста години, но по някаква причина е излязла наяве точно сега, - продължи Ридкъли - Естествено, там има купища неща, които досега никой не е прегледал като хората, а и тогава градът е изпитвал повишено лицемерен период и не му се е искало и да знае за подобни работи.

- Какво, за това, че мъжете имат онуйки ли? - намеси се д-р Хикс - Тая новина няма как да не се разчуе рано или късно.

Той огледа неодобрителните лица около себе си и добави:

- Пръстена с черепа, нали се сещате? Съгласно правилника на Университета завеждащият Катедра Посмъртни Комуникации има правото, не, даже задължението да прави пошли, провокативни и умерено злобни забележки. Съжалявам, но такива са вашите правила.

- Благодаря ви, д-р Хикс. Вашите несвоевременни забележки са надлежно отбелязани и съответно оценени.

- Знаете ли, на мен лично ми изглежда малко подозрително, че тая проклета амфора, се е появила точно по това време, - произнесе се Старшият Дискусионен Наставник - И се надявам, че не само аз съм достигнал до това подозрение.

- Напълно ви разбирам, - пак се обади Хикс - Ако не знаех, че Архиканцлерът е зарязал всичко само да убеди Ветинари да ни разреши да играем, аз бих си помислил, че тук се е крояло нещо.

- Мммм-да, - продума замислено Ридкъли.

- Древните правила изглеждат много по-интересни, сър, - изказа се Пондър.

- Мммм-да.

- Прочетохте ли това, че на играчите не им се разрешава да пипат топката с ръце, сър? А върховният жрец е на игрището за да гарантира, че всички правила се съблюдават?

- Не виждам как това би се прихванало в днешни дни, - даде глас на наблюдението си Лекторът по съвременни руни.

- Той е въоръжен с намазан с отрова кинжал, сър, - поясни Пондър.

- О? Добре тогава, това поне ще подсигури по-интересна игра, какво ще кажеш Муструм?... Муструм?

- Какво? А, да. Ъхъ. Интересно предложение. Струва си да се обмисли. Един човек контролиращ... Страничният наблюдател, виждащ повече от играта... по-скоро играчът, практически... Та значи, какво пропуснах?

- Моля, Архиканцлере?

Ридкъли премигна към Пондър Стибънс:

- Какво? А, аз просто си събирах мислите, такива ми ти неща, - той поизправи снага - Във всеки случай правилата точно сега не са ни проблем. И без това трябва да я играем тази игра, така че ще се придържаме към тях в най-добрите традиции на спортсменството, до момента в който установим, как може най-ползотворно да ги нарушаваме в наша полза. Г-н Стибънс, вие бяхте натоварени със задачата да сумаризирате нашите изследвания по въпроса. Моля, катедрата е ваша.

- Благодаря ви г-н Архиканцлер, - Пондър прочисти гърло - Господа, феноменът ритни-топка очевидно не се ограничава само до правилата, нито до хода на играта. Те, във всеки случай, са чисто технически подробности. За нас, имам чувството, по-голям интерес представлява скандирането и, разбира се, храната. Те явно са от интегрално значение за спорта. За съжаление същото се отнася и до групите привърженици.

- Какво е естеството на проблема?

- Исках да кажа грубите привърженици, а естеството на проблема е, че на тях им идва естествено да се налагат взаимно по главите. Няма да е преувеличение да се каже, че хулиганството и безмисленото насилие, каквото се наблюдаваше вчера следобед, е един от стълбовете крепящи този спорт.

- Цяла пропаст, деляща го от изначалните обичаи в древността значи, - поклати глава Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.

- Нещо такова. Доколкото разбирам в онези дни загубилият отбор е бил удушаван. Макар че от друга страна, това вероятно може да се нарече обмислено насилие осъществявано с пълната и ентусиазирана подкрепа на целокупното гражданство, или поне на тази негова част, която все още е способна да диша. За щастие ние все още нямаме привърженици, така че това не представлява наш проблем, поради което предлагам да преминем директно към баниците.

Откъм магьосниците се надигна хор на всеобщо одобрение. Храната беше хлябът им насъщен, по възможност с масълце и хубаво сладко и чайче и биричка. Някои от тях вече се бяха загледали към вратата предвкусвайки количката със закуските. От девет часа беше минала цяла вечност.

- От централно значение за спорта е баницата, - продължаваше Пондър - която като цяло се състои от тестени кори, съдържащи съответния пълнеж. Събрах десетина образци и ги изпитах върху обичайните обекти.

- Студентите? - досети се Ридкъли.

- Да. Те казват, че били пълна отврат. Хич не били на баницата мекото, по техните думи. Но си ги изядоха и нищо не остана. Изследванията върху съставките установиха, че те съдържат лой, сланина и сол, но доколкото беше възможно да се види, явно никой от студентите не е умрял...

- Тогава значи ги бием по баници, - оживи се Ридкъли.

- Вероятно, г-н Архиканцлер, въпреки че не мисля, че качеството на баниците играе някаква роля...