Невромантик

Вдигнах телефона и набрах номера на нейния полет. Дадох им истинското й име и номера на полета.

— Променя го — казах. — До град Чиба. Точно така, Япония. — Мушнах кредитната си карта в слота и набрах идентификационния си код. — Първа класа. — Далечно свирене, докато сканират кредита ми. — Отиване и връщане.

Мисля обаче, че е осребрила билета за връщане, или не е имала нужда от него по друга причина, защото не се върна. И понякога късно нощем, когато минавам покрай прозорец с плакати на звездите на симстима, всички тези красиви, еднакви очи, гледащи ме от почти също толкова еднакви лица, и понякога очите са нейните, но никое от лицата не е, никое никога не е, и я виждам далече навън, на ръба на целия този конгломерат от нощ и градове, и тогава тя махва за сбогом.